Джефри Дивър - Сенчеста зона

Загледа се в снимката на Луна на екрана. Данс беше права: разговорът ти носи много повече информация, когато можеш да си представиш човека, с когото говориш.

— И ние си имаме такива хора тук — мексиканецът отново се засмя. — Аз съм един от тях. Това обяснява защо още съм жив, а много от колегите ми вече ги няма. Ще продължим наблюдението… много внимателно. Надявам се, когато го хванем, да дойдете лично за екстрадицията, капитане?

— Аз не излизам от дома си.

Луна помълча, после някак тъжно каза:

— Простете ми, капитане. Забравих за проблема ви.

„Нещо, което аз никога няма да забравя“ — помисли си Райм също толкова тъжно.

— Няма нужда от извинения — отвърна.

Луна добави:

— Ние тук сме… как да кажа… Мексико Сити е достъпен град. Ще бъдете добре дошъл, ако решите да ни дойдете на гости, и съм сигурен, че ще се чувствате удобно. Може да отседнете у нас. Съпругата ми готви много вкусно. Къщата няма стълби, така че няма да имате проблеми.

— Може би.

— Храната ни е отлична, а аз съм известен колекционер на мескал и текила.

— В такъв случай може да полеем приключването на случая с бутилка от колекцията ви — рече Райм, за да му достави удоволствие.

— Надявам се да хвана този човек, за да си издействам едно посещение от ваша страна… Може би ще се съгласите да изнесете лекция на моите хора.

Райм се усмихна вътрешно. Не бе осъзнал, че води преговори. С появата му в Мексико Луна щеше да бодне едно перо на шапката си; ето защо беше толкова отзивчив. Явно начинът да свършиш работа в Латинска Америка беше такъв, независимо дали ставаше дума за търговия или за полицейска работа.

— С най-голямо удоволствие — отвърна и погледна към Том, който му правеше знаци и сочеше към коридора.

— Трябва да затварям, командире.

— Благодаря ви, че се свързахте с мен, капитане. Ще ви се обадя веднага, щом науча нещо повече. Дори и да ми се струва незначително, ще ви уведомя, бъдете сигурен.

Том въведе в лабораторията, за втори път през този ден, енергичния и спретнат специален агент Тъкър Макданиъл. Този път водеше със себе си и свой колега, изтупан и симпатичен младок, чието име Райм забрави на минутата. Беше му по-лесно да го нарече в себе си Хлапето с главно „Х“. Хлапето примига срещу парализирания човек и бързо отклони поглед.

Специалният агент съобщи:

— Елиминирахме още няколко имена от списъка. Но дойдохме за друго. Получихме писмо с искания.

— От кого? — попита Лон Селито и вдигна поглед от работната маса, до която бе седнал, свит като спукана топка. — От терористите ли?

— Анонимно е и източникът не е установен — отвърна Макданиъл, изричайки грижливо всяка сричка. Райм се запита дали наистина не харесваше полицая толкова, колкото показваше. От една страна, се държеше, както се държеше с Фред Делрей, когото определено не харесваше. От друга страна, това можеше просто да е неговият маниер на поведение. От трета, понякога всичко ставаше без причина.

Сенчестата зона…

Агентът продължи:

— Прилича на писано от маниак, еко може би. Но знае ли човек?

— Сигурни ли сте, че е писано от извършителя? — попита Селито.

След очевидно немотивирана атака честа практика беше различни групировки да се опитат да се възползват от ситуацията. Те заплашваха да повторят атаката, ако не се изпълнят исканията им, въпреки че нямаха нищо общо със случилото се.

— Дал е неизвестни на широката публика подробности за атаката — изрече през зъби Макданиъл, без да погледне към смачкания Селито. — Естествено, че го проверихме.

Демонстративната враждебност на Макданиъл обясняваше неприязънта на Райм към него.

— Кой го е получил и как? — попита.

— Анди Джесън. Най-добре тя лично да ви запознае с подробностите. Исках да я свържа с теб възможно най-бързо.

Поне не беше обявил война на всички фронтове. Неприязънта на Райм намаля с няколко пункта.

— Осведомих кмета, Вашингтон и Националната. Осъществихме конферентна връзка, докато пътувах насам.

„Но без нас“ — отбеляза си наум Райм.

Федералният отвори куфарчето и извади лист хартия, сложен в нов найлонов плик. Райм кимна към Мел Купър. Специалистът извади листа с ръкавици и го сложи на работната маса. Насочи камерата към него и секунди по-късно написаният на ръка текст се появи на всички монитори в стаята.

До Анди Джесън, президент и изпълнителен директор на „Алгонкуин Консолидейтед Пауър“

Вчера сутринта, към 11:30 часа, при подстанция МХ-10 на Петдесет и седма западна улица стана инцидент с електрическа дъга, причинена от изолиран кабел „Бенингтън“ и стълб на автобусна спирка, свързан чрез клема с два сплит болта. След изолирането на четири други подстанции от мрежата и шунтирането на прекъсвачите в МХ-10 натоварването на кабелите с близо двеста хиляди волта предизвика електрически искров разряд.