Джефри Дивър - Сенчеста зона

— От „Мосад“ твърдят, че групировките на „Хизбула“ понякога използват съчетанията „офис материали“ или „материали за парти“, а всъщност става дума за експлозиви. Подозираме, че освен Рахман в групата участват и поне още двама души. Компютърът ги определя като мъж и жена.

— Казахте ли на Фред? — попита Райм.

— Добре, че ме подсети — Макданиъл извади отново телефона и пусна говорителя.

— Фред, обажда се Тъкър. Пуснах те на микрофона у Райм. Някакви попадения?

— Моят информатор действа. Напипал е следа.

— Напипал следа? И няма нищо конкретно?

Кратка пауза. После Фред изрече:

— Нямам нищо. Не още.

— Т и К откриха някои неща.

И той информира агента си за кодовите думи и за вероятността да са замесени мъж и жена.

Делрей го увери, че ще предаде информацията на своя човек.

— Значи се съгласи да работи при този бюджет?

— Да.

— Знаех си. Ако ги оставиш, тези хора ще ти се качат на главата, Фред. Така работят информаторите.

— Случва се — отвърна глухо Делрей.

— Ще поддържаме връзка — Макданиъл изключи. — Тази проклета сенчеста зона. Няма как да бръкнем навсякъде.

Да бръкнем? Негативисти?

Селито потупа купчината досиета на служителите на „Алгонкуин“ пред себе си.

— Аз отивам в управлението. Ще раздам това на хората си. Ох, ще бъде дълга нощ, братле.

Часът беше единайсет и десет.

„Нощта наистина ще е дълга — помисли си Райм. — За мен също.“ Главно, защото на този етап той нямаше какво да прави.

От всичко най-много мразеше да чака!

Загледан в оскъдната информация на бялата дъска, той си каза ядосано: „Движим се прекалено бавно, а се опитваме да хванем престъпник, действащ със скоростта на светлината“.

• Мъж

• Около четирийсетте

• Вероятно бял

• Възможни очила и шапка. Вероятно с къса руса коса

• Тъмносиньо работно облекло, подобно на носеното от работниците на „Алгонкуин“. Познава отлично електрическата система. Отпечатъкът от обувка предполага добро физическо състояние без малформации в краката и затруднения при придвижването. Голяма вероятност извършителят да е същият човек, откраднал 25 метра кабел „Бенингтън“ и 12 сплит болта. Планирал ли е и други атаки? Проникването в склада на „Алгонкуин“ е станало с ключ

• Вероятно работи в „Алгонкуин“ или има контакт с техен служител

• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Терористична група? Включен ли е човек с име Рахман? Закодирани съобщения за движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“?

пробивът в охраната на склада на „Алгонкуин“ във Филаделфия вероятно има връзка с атаките

— разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и оборудване“ (оръжие и експлозиви)? Бойната група включва мъж и жена

• Вероятно е изучавал СКАДА — програма за управление и контрол на данните, и ПУЕ — програма за управление на енергията

• Управленските програми на „Алгонкуин“ и „Енетрол“ са базирани на „Юникс“

• За да произведе дъга, вероятно е телефонен техник, специалист по авариите, електротехник, конструктор на електрически машини, старши инспектор или военен

Шестнайсет часа до Деня на Земята

Осем часът сутринта.

Слънчевите лъчи нахлуха през прозорците на къщата. Линкълн Райм стисна очи и придвижи инвалидния стол извън обсега на заслепяващия лъч към асансьора, свързващ спалнята му с лабораторията на първия етаж.

Сакс, Мел Купър и Лон Селито работеха отдавна. Бяха се събрали преди часове.

Селито говореше по телефона.

— Добре. Разбрах — приключи той и записа някакво име в бележника си. Райм видя, че не си е сменял дрехите. Сигурно беше спал в кабинета или в спалнята на долния етаж.

Купър си бе ходил до дома, поне за малко. Колкото до Сакс, тя бе прекарала известна част от нощта на леглото до Райм. Но в пет и половина стана, за да продължи прегледа на досиетата на служителите с надежда да ограничи списъка на заподозрените.

— Докъде стигнахме? — попита Райм.

— Току-що говорих с Макданиъл — отвърна уморено Селито. — Те са отделили шест, ние също.

— Искаш да кажеш, че сме свели заподозрените до дванайсет? Тогава…