Джефри Дивър - Сенчеста зона

Но все пак, след като прекъсна връзката, реши да влезе във въпросния сайт. Беше статия в мексикански вестник за залавяне на голяма пратка наркотици. Водещият разследването беше Родолфо Луна. Придружаващата снимка показваше широкоплещест мъж сред свои колеги от федералната полиция. Някои от тях носеха маски, за да скрият самоличността си, останалите имаха мрачния и напрегнат израз на хора, чиято работа ги бе белязала завинаги.

Луна беше с широко лице и тъмна кожа. Носеше фуражка, но личеше, че главата под нея е обръсната. Маслиненозелената му униформа беше по-скоро военна, отколкото полицейска и гърдите му блестяха от накичените по тях медали. Имаше буйни черни мустаци. Гледаше намръщено и решително и сочеше към нещо наляво от обектива.

Използвайки таблото, Райм позвъни на телефонния номер в Мексико. Можеше да използва и гласова команда, но откакто си възвърна подвижността на пръста на дясната ръка, предпочиташе да действа с него.

Необходимо беше съвсем малко усилие, докато добави отпред кода на Мексико, и след минутка вече разговаряше с Луна, чийто глас се оказа изненадващо нежен, с много лек акцент. Можеше да бъде на мексиканец, естествено, но разтягането на гласните напомняше и за френски.

— А, Линкълн Райм! Какво удоволствие! Чел съм много за вас. Имам всички ваши книги, разбира се. Пуснал съм ги сред моите следователи за задължително четене — той замълча за момент, после попита: — Извинете за въпроса, но смятате ли да осъвремените сектора ДНК…

Райм не можа да сдържи смеха си. Само преди няколко дни обмисляше подобна идея.

— Имам такова намерение. Веднага, след като приключим със случая. Инспекторе… инспектор ли сте всъщност?

— Инспектор ли? Съжалявам, но не мога да разбера защо в САЩ си мислят, че полицаите във всички страни, освен в тяхната са инспектори — рече той, но тонът му остана дружелюбен и в думите му нямаше сарказъм.

— Източниците на информация са ни такива — отвърна Райм. — Черпим сведения от филми и телевизионни сериали.

Отсреща се чу смях.

— Ах, да! Какво биха правили горките полицаи без кабелните телевизии? Как щяха да си вършат работата? Но, не. Аз съм командир. В моята страна армията и полицията… ние често си разменяме местата. Както разбрах, вие сте ПЕН капитан. Това да не означава полицай — експерт по нумерология? Просто се чудех.

Райм се засмя:

— Не, това означава, че съм пенсиониран.

— Така ли? Но все още работите?

— Да. И оценявам високо помощта ви за конкретния случай. Този мъж е много опасен.

— Радвам се, че мога да ви бъда полезен. Вашата колежка Катрин Данс ни помага много в залавянето и екстрадирането на наши престъпници от Щатите, а това не е лесна задача, като имате предвид, че тук я притискат да не го прави.

— Тя е много добра в работата си — отвърна Райм и реши, че е време да пристъпи към конкретния въпрос. — Разбрах, че сте открили Логан.

— Моят помощник Артуро Диас и екипът му са го засекли на два пъти. Най-напред вчера в хотела. Няколко часа по-късно са го видели около близките офис сгради на авеню „Боске де Реформа“. Това е в търговския район. Снимал е сградите. Това повдига някои подозрения, защото в никакъв случай не бихме могли да ги наречем архитектурни постижения. Пътният полицай го е познал по разпространената от нас снимка. Хората на Артуро са отишли веднага на мястото, но преди да пристигне подкреплението, Часовникаря е изчезнал. Този човек е цар на изплъзването.

— Това го характеризира много точно. Какви хора работят в сниманите сгради?

— Там има десетки компании. Малки държавни агенции. Сателитни офиси. Транспортни и търговски фирми. В една от тях на първия етаж има банка. Може тя да е на прицел?

— Часовникаря не е дошъл в Мексико да краде. Нашето разузнаване показва, че планира убийство.

— В момента проверяваме персонала на фирмите, за да видим дали сред тях има евентуална жертва.

Райм познаваше тънката игра на преговорите между службите, но сега нямаше време да навлиза в детайли. Имаше чувството, че и Луна няма.

— Трябва да създадете добро прикритие за вашите хора, командире. Бъдете по-внимателен от обикновено.

— Да, естествено. Този човек притежава трето око.

— Трето око ли?

— Като второ зрение. Данс ми каза, че той е като котките. Усеща отдалече опасността.

„Не — помисли си Райм. — Просто е много умен и може да предвиди ходовете на преследвачите си. Като гросмайстор.“ Но каза:

— Точно така, командире.