Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Говорих и със завеждащия отдел „Специални проекти“. Най-общо това е отделът, който се занимава с алтернативните енергии. Казва се Чарли Сомърс. Симпатяга. Той ми направи профил на човека, който би могъл да свърже кабела и да предизвика електрическа дъга. Трябва да е работил с ток, занаятчия, военен електротехник, телефонен техник, специалист по авариите…

— Това твое определение ли е? — погледна я Селито.

— Не, така се нарича. Специалист по авариите, старши майстор, така да се каже. И е много вероятно да е такъв. За да предизвикаш една от тези дъги, ти трябва известен практически опит. Не може просто да го прочетеш в интернет.

Райм кимна към бялата дъска и тя написа резултатите си в резюме.

— Колкото до компютъра, трябва да си изкарал курс на обучение или да си работил дълго време в такъв отдел. Това също е сложна работа.

Тя обясни, че извършителят трябва да е компетентен и в програмите СКАДА и ПУЕ. Добави и тези подробности на дъската.

— Колко имена съдържа списъкът? — попита Селито.

— Над четирийсет.

— Олеле! — измърмори Макданиъл.

Райм предположи, че вероятността едно от имената в този списък да е на престъпника е голяма. Надяваше се Сакс и Селито да намалят броя на възможните извършители до приемливо число. Но това, което искаше най-много в момента, бяха улики. Разполагаха със съвсем малко, поне онези, които можеха да се окажат полезни.

Изминаха дванайсет часа от атаката, а те не бяха мръднали и крачка напред с идентифицирането на човека от кафенето, нито на някой друг.

Липсата на всякакви следи беше изнервяща, но още по-плашещо беше следното изречение от профила на извършителя: „Голяма вероятност извършителят да е същият човек, откраднал 25 метра кабел «Бенингтън» и 12 сплит болта. Планирал ли е други атаки?“.

Дали в момента не свързваше някъде кабел към друг кръг? За атаката над автобуса нямаше никакво предупреждение. Дали това не беше неговото modus operandi? Всеки миг отнякъде можеше да долети новината, че е имало втора електрическа дъга, убила десетки души.

Мел Купър направи копие на списъка. Сакс, Пуласки и Селито взеха половината, Макданиъл щеше да предаде останалите на федералните агенти, за да ги проследят. После Сакс взе донесените от „Алгонкуин“ лични досиета, задържа онези, които съвпадаха с избраните имена от списъка, другите подаде на Макданиъл.

— Този Сомърс според теб заслужава ли доверие? — попита я Райм.

— Да. Проверих го. Той ми даде това.

Тя извади малкия електронен уред и го насочи към контакта близо до Райм. Натисна един бутон и прочете съобщението на екрана.

— Хм. Двеста и четирийсет волта.

— Я го насочи към мен. Аз съм зареден до дупка.

Тя се засмя и насочи уреда към Райм. После вдигна съблазнително (както му се стори) вежди. Телефонът й избръмча и тя го вдигна, загледана в дисплея. Проведе кратък разговор и затвори.

— Беше Боб Кавано, вицепрезидент на „Алгонкуин“ и производствен директор. Трябваше да провери за евентуална връзка между служителите им и терористични организации. Нямало сведения за заплахи от страна на еко терористи или атаки срещу заводите на „Алгонкуин“. Но има доклад за проникване в една от големите им подстанции във Филаделфия. Бял мъж, към четирийсетте. Никой не знае кой е бил и какво е правил вътре. Няма доклад от охраната, защото нямало щети. Полицията не е открила нищо. Това е станало миналата седмица.

Раса пол, години…

— Това е нашият човек. Но какво е търсил там?

— Няма други опити за проникване в подразделенията на компанията.

Дали мисията на извършителя не е била да събере информация за охраната на подстанциите и на цялата мрежа? Райм можеше само да размишлява над това и когато му дойде времето, да намести инцидента на точното място.

Телефонът на Макданиъл иззвъня. Той го вдигна и се загледа с отсъстващ поглед в написаното върху бялата дъска, после затвори.

— Т и К са прихванали нов разговор за терористичната група „Справедливост за…“.

— Какво са чули? — попита припряно Райм.

— Нищо съществено. Но едно е интересно: чули са кодови думи, използвани преди за едрокалибрени оръжия. Нашият алгоритъм изолира думите „хартия и материали“.

Той им обясни, че терористите често закодират съобщенията си, като използват такива безобидни думи. Наскоро във Франция била предотвратена атака, благодарение на подслушан разговор между известни негативисти, използвали думи като „gateau“, „farine“ и „beurre“, френските съответствия на „торта“, „брашно“ и „масло“. Оказало се, че наистина се отнася за съставки на бомба: експлозиви и детонатор.