Джефри Дивър - Сенчеста зона

Но Том беше болногледач, което включваше разнасяне на задника на Райм от стола до леглото и от него до стола по няколко пъти на ден. Той застана точно пред Копецки, готов да му забие един в носа.

Всичко продължи само няколко секунди. Докторът отстъпи.

— Добре, добре — вдигна ръка той. — Боже, няма защо…

Том вдигна куфарчето на мъжа, притисна го към гърдите му, после го хвана за лакътя и го поведе към изхода. След малко Райм чу затръшването на външната врата. Картините по стените се раздвижиха.

Минутка по-късно помощникът му се появи с гробовна физиономия. Почисти с парцал петната от кафе и събра парчетата от чашата.

— Съжалявам, Линкълн. Проверих ги. Беше истинска организация… поне така мислех… — гласът му се пречупи. Той поклати отчаяно глава. Красивото му лице беше посивяло, ръцете му трепереха.

Райм задвижи стола към лабораторията и каза през рамо:

— Всичко е наред, Том. Не се тревожи… Дори съм доволен.

Помощникът обърна учуден поглед към него и откри, че шефът му се усмихва.

— Няма да губя време в писане на благодарствени слова за тъпата награда. Мога спокойно да се върна към работата си.

Електричеството поддържа живота ни; импулсът от мозъка към сърцето и дробовете е поток като всеки друг.

Електричеството може и да убива.

Не можеш да го разделиш от смъртта.

В девет часа вечерта, точно девет часа и половина след атаката в подстанцията МХ-10, мъжът в тъмносиния работен комбинезон на „Алгонкуин Консолидейтед“ огледа сцената, избрана за второ действие на неговото представление.

Електричество и смърт…

Стоеше на една строителна площадка и оглеждаше внимателно мястото. Никой не му обръщаше внимание, защото беше работник сред колеги. Различни работни облекла, различни защитни каски, различни компании. Но нещо ги свързваше: те изкарваха прехраната си с двете си ръце и „истинските хора“, онези, които разчитаха на техните услуги, богатите, неблагодарните, жестоките, ги гледаха отвисоко.

Сигурен, че е невидим за останалите, той се готвеше да инсталира много по-мощно от изпробваното по-рано във фитнес центъра изобретение. Съгласно номенклатурата на електроцентралите „висок волтаж“ се нарича напрежение над 70 000 волта. За да е сигурен, че всичко ще протече, както го е планирал, той трябваше да се убеди, че всички системи щяха да издържат поне два, дори три пъти по-високо напрежение.

Мъжът погледна по посока на мястото на сутрешната атака. И докато гледаше, не можеше да не мисли за волтове, ампери и… смърт.

Според него голяма част от думите на Бен Франклин бяха предадени неточно от журналистите, особено разказа за онзи идиотски ключ под гръмотевиците. Всъщност Франклин е стоял не на мокра земя, а в една плевня, и между ръката му и мокрия конец на хвърчилото е имало суха копринена панделка. Хвърчилото не е улучено от мълния, просто е събрало статично електричество от вилнеещата наоколо буря. Резултатът не е мълния, а една красива синя искра, затанцувала по ръката на Франклин, проблясвала в тъмното като риба, подскачаща над повърхността на езерото.

Няколко години след това един европейски учен повторил експеримента. Но не оцелял.

Още от първия ден производството на електричество било съпроводено със смърт. Непрекъснато загивали работници, изгаряли в пожари или сърцето им спирало от токов удар. В началото електрическите мрежи убивали много коне заради металните им подкови по мокрите павета на градовете.

Томас Алва Едисон цял живот се борил срещу великия си помощник Никола Тесла, мъчил се да докаже преимуществата на правия ток DC (Едисон) пред променливия АС (Тесла), опитвайки се да убеди хората, че вторият е опасен и убива. Конфликтът станал известен под името „Войната на електрическите токове“ и темата не слизала от първите страници на вестниците. Едисон тръбял от всички възможни трибуни, че променливият ток е смъртоносен и който го използва е в опасност. Истина е, че за да убиеш някого, ти трябва много по-малко количество променлив ток, отколкото прав, при това умираш по ужасен начин, но е истина също, че всеки достатъчно силен ток би те убил със същия успех.

Първият електрически стол е изобретен от хората на Едисон. Това било тактически ход, за да видят хората докъде води употребата на променливия ток на Тесла. Първата екзекуция с новата машина се провела през 1890 година, извършена не от екзекутор, а от „държавен електротехник“. Затворникът починал, но се мъчил цели осем минути. Добре поне, че докато дъгата го убивала, вече бил в безсъзнание.