Джефри Дивър - Сенчеста зона

Цялата вина за инцидента е ваша , причината се крие във вашата алчност и егоизъм. Това е типично за тази индустрия и неприемливо за обществото ни. „Енрон“ наруши финансовата стабилност на хората, вие увреждате физическото им здраве и изобщо живота на земята. Експлоатирате електричеството безогледно и като последица разрушавате нашия свят, вмъквате се коварно в живота ни като вируси и ни поставяте в състояние на зависимост от това, което ни убива.

Хората трябва да разберат, че не им трябва толкова много електричество, както се опитвате да ги убедите. И вие сте тези, които трябва да им покажат пътя. За целта трябва да ограничите потреблението на електричеството от битовите абонати, като съкратите енергоподаването във вашата мрежа до петдесет процента в извън върховите часове за половин час, като започнете днес в дванайсет и трийсет на обяд. Ако не го направите, в един часа ще умрат още хора.

Райм кимна към телефона и каза на Сакс:

— Обади се на Анди Джесън.

Тя набра номера и след малко в слушалката се чу женски глас:

— Детектив Сакс? Чухте ли вече?

— Да. До мен са Линкълн Райм, хора от полицията и от ФБР. Те донесоха писмото.

Райм долови раздразнение и гняв, когато жената попита:

— Кой стои зад всичко това?

— Не знаем — отвърна Сакс.

— Все пак трябва да имате някаква представа.

Макданиъл се представи и заговори:

— Разследването е в пълен ход, но все още нямаме заподозрян.

— А онзи човек в работното облекло в кафенето срещу подстанцията при атаката вчера сутринта?

— Не сме го идентифицирали. Сега работим над вашия списък. Но все още не можем да посочим конкретен човек.

— Госпожице Джесън, аз съм детектив Селито от нюйоркската полиция. Можете ли да го направите?

— Какво да направя?

— Исканото от извършителя. Да намалите електроподаването.

Райм не виждаше нищо лошо да си поиграе малко с лошите момчета, като отвърне на искането им. Воденето на преговори по принцип даваше допълнително време за анализ на веществените доказателства и установяване на наблюдение над заподозрените. Но това не беше неговият подход.

— Госпожице Джесън, отново е Тъкър. Ние не препоръчваме преговори. В дългосрочен план това ще ги окуражи да искат все повече и повече.

Очите му пронизаха предложилия идеята детектив.

Но Селито упорстваше:

— Това ще ни позволи да си поемем въздух.

Федералният агент се замисли, вероятно не искаше да разединява отбора. Но въпреки това каза:

— Аз съм твърдо против.

— Това е просто невъзможно. Да свалим с петдесет процента натоварването в този голям район на града? Как си го представя той? Това не е като да завъртиш реостата и да регулираш яркостта на електрическата крушка. Ще натовари допълнително останалата част от Североизточна интер връзка. Ще трябва да прекъснем тока на много места. Освен това имаме милиони клиенти със самоизключваща се система и тя ще се изолира при такъв спад на електроенергията. А и възстановяването ще бъде изключително трудно. Ще се загубят данните в компютъра. Не може от нула да завъртиш ключа на максимум. Ще ни отнеме дни да препрограмираме и въпреки това ще загубим много информация. Най-лошото е, че не всички сгради имат батерии и генератори. Болниците имат, но много от тях не са в добро състояние. В резултат ще загинат много хора.

„Е — помисли си Райм, — нашият човек е прав за едно нещо: електричеството в лицето на «Алгонкуин» и другите електрически компании наистина се е настанило трайно в живота ни. Ние сме зависими от тока.“

— Ето, видяхте ли? — изгледа ги Макданиъл тържествуващо. — Това не може да се направи.

Селито сви устни. Райм погледна към Сакс.

— Паркър?

Тя кимна и се зае да търси в телефона си номера и имейла на Паркър Кинкейд във Вашингтон. Бивш агент на ФБР, Кинкейд сега работеше като частен консултант, най-добрият екзаминатор на документи в цялата страна, поне според Райм.

— Сега ще му го изпратя.

Сакс седна на един от столовете пред компютрите, написа набързо имейл, сканира писмото, приложи го и го изпрати.

Селито извади телефона си и се свърза с Отдела за борба с терористите, а оттам и със специалния отряд за бързо реагиране към отдел „Тактически разработки“ — местната версия на СПОТ, „специални оръжия и тактики“ — и им съобщи, че се очаква нова атака към един часа на обяд.

Райм се обърна към микрофона:

— Госпожице Джесън, отново е Линкълн. Исках да ви попитам за онзи списък, който дадохте вчера на детектив Сакс.