Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Защото имаш уши.

— Имам уши?

— Затова обичах да работя с теб. Винаги слушаше внимателно. Чуваше разни неща. И имам чувството, че и сега си чул нещичко.

— За експлозията на автобусната спирка ли?

— Ъхъ.

— Някаква повреда в мрежата — усмихна се Брент. — Така казаха по новините. Винаги съм се чудил каква е тази обсебваща страст у хората към медиите. Защо трябва да им вярваме? Те ни разказват разни скандални истории за разни треторазредни актьори, за застаряващи поп звезди с огромни цици и проблеми с кокаина. Защо това да струва повече дори и от един милиграм от нашия мозък? Ето и тази спирка… Нещо друго се е случило там.

— Така е, случило се е нещо друго — Делрей си имаше различни роли. С Джип беше мелодраматичен герой от телевизионен сериал. Но с Уилям Брент предпочиташе ролята на методичен човек. Достоверен и съсредоточен в работата си. Подробностите бяха изпипвани с годините, но изпълнението идваше от сърцето му. — И аз искам да знам какво.

— Знаеш ли, аз обичах да работя с теб, Фред. Ти беше… труден, но винаги си бил искрен.

„Значи съм извървял една четвърт от пътя до развръзката“ — каза си Фред.

— Ще продължим ли напред?

— Аз се уволних. Доносничеството е вредно за здравето.

— Непрекъснато уволняват хора отвсякъде, Брент. Икономиката ни се разпада. И социалните осигуровки не растат, както ни се иска — отвърна Делрей и повтори въпроса си: — Ще продължим ли напред?

Брент се обърна и се загледа в бряста.

— Ще продължим. Дай ми подробности и ще преценя дали си струва времето и риска. И за двама ни.

„За двама ни!“ — повтори изненадано Делрей. После изрече:

— Подробностите са малко. Но може да е намесена група с име „Справедливост за нещо си“, не знаем за какво. Лидерът им вероятно се казва Рахман.

— Те ли стоят зад атаката на спирката?

— Има такава вероятност. И един човек, свързан с електрическата компания. Още не сме го идентифицирали. Не знам дали е мъж или жена.

— Какво всъщност се е случило, че не казват нищо? Бомба ли е било?

— Не. Някой е манипулирал мрежата.

Веждите на Брент изскочиха над архаичните очила.

— Мрежата? Електрическата? Виж ти! Това е по-лошо от експлозив. Мрежата е скрита бомба във всеки дом, във всеки офис. И всичко може да стане само с прещракване на няколко прекъсвача. Аз ритам камбаната, ти риташ камбаната и готово.

— Затова съм тук.

— Справедливост за нещо си… Някакви предположения каква е целта на играта?

— Не. Ислямисти, арийци, политически, местни, чужденци, екоактивисти. Нямаме представа.

— Откъде идва името? Превод ли е?

— Не. Подслушали са ги в интернет. Първо са чули „справедливост“, после и „за“. На английски. Има и други думи. Но не са могли да ги уловят.

— Те? — лицето на Брент се нагъна в усмивка и Делрей се запита дали хитрата лисица не се досеща, че Делрей е тук, защото новият свят на електрониката СИГНИТ го е сритал отзад. Мъжът попита тихо. — Някой да си е приписал заслугата?

— Още не.

— За такова нещо са необходими ясен план и сериозна работа. Има да се изплетат много нишки.

— Абсолютно вярно.

Мускулите по лицето на Брент заиграха и Делрей разбра, че той вече съпоставя фактите. Беше доволен да види това, но не издаде радостта си.

— Чух нещо по този въпрос — призна шепнешком Брант. — Някой обичал да си прави лоши шеги.

— Разкажи ми — каза Делрей, опитвайки се да скрие нетърпението си.

— Няма много за казване. Само приказки. И хора, които може би знаят повече. Но не мога да те свържа с тях.

— Би ли могло да е свързано с терористи?

— Не знам.

— Но не можеш да го отречеш?

— Не мога.

Делрей усети пристягане в гърдите. Работеше с информатори от години и винаги усещаше, когато напипаше нещо важно.

— Ако тази група или който и да е, продължи с ударите… може да пострадат много хора. И то лошо.

Уилям Брент издаде звук, сякаш гасеше свещ. Което трябваше да означава, че не дава пукната пара и всичко свързано с патриотизъм и справедливост за него е пълна глупост.

Уолстрийт трябва да си вземе урок…

Делрей кимна разбиращо. Преговорите продължаваха.

— Ще ти дам имена и адреси — увери го Брент. — Каквото открия, имаш го. Но работата върша аз.

За разлика от Джип, Делрей бе открил, още докато работеше с Брент, че той притежава някои от дарма добродетелите. Самоконтрол. И ако не чистота на духа, поне на тялото.

И най-важното — честна игра.

Делрей беше сигурен, че може да му се довери.