Джефри Дивър - Сенчеста зона

Кавано се съгласи:

— Екотерористи, казвате. Доколкото си спомням, никога не сме имали подобен проблем. А аз съм тук от трийсет години. Работя за компанията още когато тук управляваше бащата на Анди. Тогава горяхме въглища и всеки ден очаквахме саботаж от „Грийнпийс“ или от радикалите. Но не е имало нищо подобно.

— Така е — кимна Анди. — Ограничиха се само с протести и митинги.

Кавано се усмихна накриво:

— И изобщо не виждат ирония във факта, че всяка сутрин половината от тях се качват от „Ню Енерджи Експо“ в центъра и пристигат да протестират тук с метрото, което се движи с доставена от „Алгонкуин“ енергия. И че предишната вечер са правили плакати на светлина, доставена от нас. Оставете иронията настрана, това си е чисто лицемерие.

— Не можем да изключим вероятността от еко тероризъм, докато не научим нещо повече за престъпника — вдигна рамене Сакс. — Чували ли сте нещо за организация, чието име започва с думите „Справедливост за…“?

— За какво — обърка се Кавано.

— Не знаем.

— Аз не съм чувала — отвърна Джесън.

Кавано също не бе чувал, но обеща да провери в регионалните офиси на „Алгонкуин“ и да види дали те не знаят нещо.

Телефонът му звънна, той отговори и след малко вдигна поглед към Анди Джесън. Изслуша мълчаливо информацията, затвори и докладва:

— Не са изпращани хора по шахтите за тръбите повече от една година. Тези линии вече не се употребяват.

— Добре — кимна Сакс, но новината я обезкуражи.

— Ако нямате повече въпроси към мен, ще отида в кабинета си, за да разпитам из регионалните офиси — каза Кавано.

След излизането му на вратата се появи висок афроамериканец — вторият от извиканите по телефона — и Джесън му кимна да седне. После ги представи един на друг. Шефът на охраната Бърнард Уол беше единственият чернокож без син комбинезон в централата, осъзна Сакс. Снажният мъж беше облечен с черен костюм, бяла риза с колосана яка и червена вратовръзка. Главата му беше обръсната и голото му теме блестеше на светлината на лампата. Сакс вдигна поглед към тавана и забеляза, че електрическата крушка е само една. Икономии ли правеха? Или предвид анти екологичната позиция на президента на компанията Джесън бе решила, че намаленото потребление на електрическа енергия ще е предимство за имиджа на „Алгонкуин“? Уол подаде ръка на Сакс и хвърли поглед към издатината на бедрото й, където беше нейният глок. Професионалистите в органите на реда нямаше да проявят интерес към оръжието й, за тях то беше просто част от екипировката, като мобилния телефон или химикалката. Само аматьорите в бранша се прехласваха по оръжията и тя си отбеляза този факт.

Анди Джесън го запозна с искането на Сакс и му поиска имената на хората, имащи достъп до кодовете за мрежата.

— Кодовете ли? Ами знаят ги само шепа хора. И са все директори. Би било прекалено очевидно… Сигурни ли сте, че не е работа на хакери? Сега хлапетата се раждат научени.

— Деветдесет и девет процента сме сигурни — отвърна Сакс.

Уол извади телефона и натовари асистента си със задачата. Прекъсна връзката и каза:

— Очаквах да ми дадете име на терористична организация. Но вие смятате, че е вътрешен човек.

— Или е работа изцяло на вътрешен човек, или някой отвътре им е помогнал. Но искахме да проверим и за евентуални заплахи от еко терористи.

— Не и през тези четири години, откакто управлявам аз. Имали сме само протести — отвърна Джесън и кимна към прозореца.

— Чували ли сте за група с име „Справедливост за нещо си“? Нещо, свързано с околната среда?

— Не, госпожо — отвърна Уол. Тонът му беше съвсем спокоен.

Сакс продължи:

— Напоследък да сте имали проблеми с наскоро уволнени служители? Оплаквания срещу компанията от тяхна страна?

— От компанията ? — вдигна възмутено вежди Уол. — Опитаха се да вдигнат във въздуха градски автобус, детектив. Това няма нищо общо с компанията.

— Акциите ни са паднали с осем процента, Бърни — напомни му Джесън.

— О, да. Не се бях замислял за това. Да, има няколко недоволни. Ще ви направя списък.

— Искам и имената на служителите с психически и нервни разстройства, онези, влезли в пререкания с мениджърите, изобщо — всяка проява на нестабилно поведение.

— Охраната не записва имената им, ако конфликтът е без последствия и хората не представляват заплаха за другите и за себе си. В момента не мога да се сетя за конкретен случай. Но ще се свържа с „Човешки ресурси“ и здравната служба. Някои данни са поверителни, но ще ви предоставя имената. Може да започнете от там.