Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Благодаря. Сега да поговорим за друго. Ние смятаме, че кабелът и болтовете са откраднати от склада на „Алгонкуин“, онзи на Сто и деветнайсета улица.

— Спомням си случая — направи гримаса Уол. — Направихме разследване, но щетите бяха само за няколкостотин долара, а нямаше никакви следи.

— Кой би могъл да има ключове от склада?

— Те са стандартни. Всички полеви работници имат такива комплекти. В района са деветстотин души. Плюс диспечерите.

— Имате ли уволнени или заподозрени в кражба?

Той хвърли поглед към Джесън, за да разбере кой ще отговори на въпроса, и получи ясно послание, че ще е той.

— Не, поне не знаем за подобни прояви — телефонът му изписука и той погледна дисплея. Извини се за прекъсването и отговори: — Уол на телефона.

Сакс се взря в лицето му. Явно новините не бяха добри. Той вдигна поглед към едната, после към другата и затвори телефона. Прокашля се и заговори с приятния си баритон, но без обичайното спокойствие:

— Възможно е… не съм сигурен… но е вероятно да имаме пробив в охраната.

— Какво?! — извика Джесън. Лицето й пламна.

— Някой е проникнал в Изток-9 — той обърна поглед към Сакс. — Това е крилото, където се намират стаите на контролния център и секретният архив.

— И? — попитаха двете жени едновременно.

— Между контролния център и архива има врата. По принцип се затваря сама, но записът от заключващата система показва, че преди два дни е останала отворена за около два часа. Причината може да е неизправност на механизма. Или е била блокирана.

— Два часа? Без наблюдение?

— Да, госпожо — отвърна през зъби той, потърка блестящия си от пот скалп и продължи: — Но все пак това не означава, че всеки външен би могъл да влезе там. Не е имало нарушение по коридорите.

— Какво показват записите от охранителните камери? — попита Сакс.

— Там няма камери.

— Някой пази ли пред вратата?

— Не. Коридорът е празен. Дори не е в схемата за охрана.

— Колко души биха могли да влязат там?

— Всички, които имат достъп до Изток-9 през Изток-11.

— Колко души са?

— Много — призна той и сведе поглед.

Новината беше отчайваща, но Сакс не бе очаквала друго.

— Бихте ли ми изготвили списък с всички, имали достъп до онези стаи през съответния ден?

Уол набра някакъв номер и проведе друг телефонен разговор. Джесън също грабна слушалката на стационарния телефон и вдигна всички на крак, за да установят кой е проникнал в стаята. Няколко минути по-късно едно младо момиче с разкошна златиста блуза и буйна коса пристъпи срамежливо прага на кабинета. Погледна към Анди Джесън и подаде някакви документи на Уол.

— Ето исканите списъци, Бърни. Прибавила съм и онзи от „Човешки ресурси“.

После побърза да се обърне и напусна леговището на лъва.

Сакс се вгледа изпитателно в Уол, докато той прехвърляше списъците. Задачата не му бе отнела много време, но резултатите явно не бяха добри. Той вдигна глава и им съобщи, че през въпросния ден до стаята са имали достъп четирийсет и шест души.

— Четирийсет и шест? Боже мой! — изпъшка Джесън и побърза да обърне поглед към прозореца.

— Добре. Сега трябва да разберем кой от тях — Сакс посочи към списъка — има алиби и кой притежава нужните умения да проникне в компютъра и да свърже кабела с мрежата в подстанцията.

Джесън се загледа в празния екран на компютъра пред себе си.

— Аз не съм технически експерт. От баща си съм наследила умението да правя бизнес в електрическата индустрия — производство, пренос и пласмент… — тя се замисли за момент, после продължи: — Но знам кой може да ни помогне.

Проведе още един телефонен разговор и съобщи:

— Ще изчакаме няколко минути. Кабинетът му е от другата страна на Фурната.

— Фурната…

— Турбинната зала — обясни тя и посочи през прозореца към онази част на сградата, където се издигаха комините. — Там произвеждаме парата за електрическата енергия.

Уол прегледа по-краткия списък.

— Това са служителите с наказания и други проблеми през последните шест месеца. Няколко с ментални заболявания, няколко провалили се на тестовете за наркотици и трети, хванати да пият на работа.

— Само осем — отбеляза Джесън.

Имаше ли гордост в гласа й?

Сакс сравни двата списъка. Нито едно от имената в по-късия — проблемните служители — нямаше достъп до компютърните кодове. Поредното разочарование. Тайничко се бе надявала да си струва усилието.

Джесън благодари на Уол.

— Детектив, ако мога да помогна с още нещо, ми се обадете.