Джефри Дивър - Сенчеста зона

Въпреки яростната съпротива срещу идеята извършителят да е вътрешен човек, Джесън отвърна:

— Ще извикам шефа на охраната ни. Той ще ви даде нужната информация.

— И искам имената на всички работници, ангажирани с поправка или преглед на тръбите за парното в района през последните няколко месеца.

Джесън вдигна телефона и нареди на асистентката си да извика в кабинета й двама от нейните служители. Тонът й беше учтив. Много хора с нейния пост биха изкрещели заповедите си в телефона, но Джесън запази добрия тон. За Сакс това беше сериозен знак за самообладание и твърдост на характера. Избухванията бяха характерни за слабите и несигурните. Докато разследваше, често се сблъскваше с подобно поведение.

Джесън затвори телефона и почти веднага се появи един от търсените служители. Сигурно кабинетът му беше до нейния. Мъжът беше нисък и набит човек, със сиви панталони и бяла риза.

— Какво ново, Анди?

— Няколко неща. Сядай — отвърна тя и се обърна към Сакс: — Това е Боб Кавано, директор на техническия отдел. Кавано, запознай се с детектив Сакс.

Двамата си стиснаха ръцете и той попита веднага:

— Някакви идеи? Заподозрени?

Преди Сакс да отговори, директорката каза безизразно:

— Мислят, че е вътрешен човек, Боб.

— Вътрешен?

— Така изглежда — кимна Амелия и обясни какво са открили досега. Кавано на свой ред се изуми, че в компанията може да се спотайва предател.

— Би ли могъл да се свържеш с хората по поддържане на парната инсталация и да разбереш кой е отговарял за поддръжката на тръбите в района на МХ-10 през последните няколко месеца? — попита го Джесън.

— Колко месеца?

— Два-три — уточни Сакс.

— Не съм сигурен, че пазим документацията, но ще проверя в тяхната централа.

Той набра някакъв номер, поиска нужната информация, после се върна към разговора си с двете жени.

— Сега ми се иска да поговорим малко по-обстойно за възможна връзка с терористична организация — продължи Амелия.

— Мислех, че обвинявате някой от нашите работници.

— Не е необичайно да се наема вътрешен човек за нуждите на терористичен акт.

— Може да прегледаме работниците ни, които изповядват исляма? — предложи Кавано.

— По-скоро си мислех за организации като тази отвън — каза Сакс. — Екотерористи.

Той сви рамене.

— Пресата критикува „Алгонкуин“, защото според тях не била достатъчно зелена — изрече го предпазливо, без да поглежда към Джесън. Явно темата често беше дискутирана и трудна и за двамата.

Джесън се обърна към Сакс:

— Имаме програма за производство на възобновяема енергия и работим върху нея. Но сме реалисти и не искаме да губим ценно време. Политиката изисква от нас да развеем знамето на възобновяемата енергия. Добре, но повечето хора дори не са чували за нея — махна пренебрежително с ръка тя.

Имайки предвид яростта, на която бяха способни защитниците на зелената енергия, Сакс я помоли да й разкаже малко повече за новите източници на енергия. Въпросът сякаш засегна болна тема.

— Хидрогенна енергия, биогориво, енергия от вятъра, слънчеви ферми, геотермална енергия, метан, генератори за океански вълни… Знаете ли какво количество произвеждат всички те? По-малко от три процента от цялата предвидена за консумация електроенергия в страната. Половината от енергията в Съединените щати се добива от въглища. „Алгонкуин“ използва природен газ — около двайсет процента. Ядрената енергия заема около деветнайсет процента. Водните централи — седем. Естествено, процентът на енергията от възобновяеми източници ще расте, но много, много бавно. През следващите сто години той ще си остане капка в чашата с енергиен сок, ако мога да цитирам себе си — президентът на компанията все повече се разпалваше. — Сумата на първоначалните разходи е сквернословна. Съоръженията за добиване на енергията са безумно скъпи и ненадеждни и понеже генераторите обикновено са разположени извън населените места, транспортирането също ще струва цяло състояние. Да вземем соларните системи. Нашето бъдеще, нали така говорят по вестниците? Знаете ли, че те са едни от най-големите консуматори на вода в енергийния бизнес? И къде ги строим? Там, където има най-много слънце и съответно, най-малко вода. Но ако го кажеш, медиите ще се нахвърлят върху теб. Вашингтон и Олбани също. Чухте ли, че онези сенатори ще дойдат в града за Деня на Земята?

— Не.

Джесън продължи:

— Те са в подкомисията по енергийни ресурси, работят с министъра на околната среда и с президента. Ще присъстват на организираното честване в Сентрал Парк във вторник вечерта по случай Деня на Земята. И какво мислите, че ще правят там? Ще ни критикуват. Няма да споменат директно името „Алгонкуин“, но съм сигурна, че някой ще ни посочи с пръст. Нашите комини се виждат от парка. Бас държа, че точно заради това са издигнали сцената на онова място… Ето, това е моето мнение по въпроса. Мислите ли, че то е достатъчно основание да превърнат „Алгонкуин“ в мишена? Аз лично се съмнявам. Ако става дума за разни политически или религиозни организации, повели война срещу американската инфраструктура — да. Но не и екология.