Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Разбира се.

Телефонът не спираше да звъни, но след инструкциите на Джесън към завърналата се зад бюрото в малката стаичка асистентка системата изписука само веднъж, после жената пое разговорите и стаята утихна.

— Преди всичко искам да попитам сменихте ли кода за достъп до софтуерната мрежа?

Джесън леко се смръщи.

— Естествено. Това беше първото, което направихме. От Националната не са ли ви информирали? Или вашите шефове?

„Никой не се сети“ — отбеляза си наум Сакс.

Джесън продължи:

— Сложихме и допълнителна защита. Хакерите вече не могат да ни пробият.

— Много вероятно е да не са хакери.

— Но тази сутрин Тъкър Макданиъл каза, че е било терористична атака. Макданиъл е специален агент от ФБР.

— Вече разполагаме с нова информация.

— Как иначе би могло да се случи това? Външен човек е разстроил подаването и шунтирал прекъсвачите в МХ-10, подстанцията на Петдесет и седма улица.

— Извинете, но ние сме сигурни, че е взел кодовете отвътре.

— Това е невъзможно. Трябва да са терористи.

— За съжаление това е единствената възможност и в тази връзка бих искала да ви задам няколко въпроса. Дори и да са терористи, за нас е ясно, че са използвали вътрешен човек. Един от нашите хора в „Компютърни престъпления“ разговаря с вашите специалисти. Той потвърди, че няма доказателства за атака на хакери.

Джесън забави отговора си. Очите й зашариха из бюрото. Настроението й изведнъж се промени. Заради новината, че има вътрешен човек? Или защото някой от компанията е говорил с полицията без нейно знание? Тя надраска набързо нещо в бележника и Сакс се запита дали не си напомня по-късно да скастри шефа на охраната на компютърната зала.

Амелия продължи:

— Забелязано е, че заподозреният е бил в униформа на „Алгонкуин“. Най-малкото, в тъмносиньо работно облекло, подобно на онова, което носят вашите работници.

— Заподозрян?

— Един мъж е бил забелязан в кафенето срещу подстанцията около часа на инцидента. Носел е лаптоп.

— Имате ли подробности за него?

— Бял мъж около четирийсетте. Нищо друго.

— Колкото до униформата, всеки може да си купи такава или да си ушие.

— Да, но има и още нещо. Използваният от него кабел, виновен за електрическата дъга, е марка „Бенингтън“. Какъвто вашата компания използва ежедневно.

— Да, знам. Повечето електро компании използват тази марка.

— Миналата седмица от един от складовете ви в Харлем са откраднати двайсет и пет метра кабел от тази марка, заедно с дванайсет сплит болта. Те се използват за разделяне…

— Знам за какво се използват — прекъсна я Джесън. Бръчките около очите й изведнъж се откроиха ясно.

— Крадецът е проникнал в склада ви с ключ. И е влязъл в тунела под подстанцията през една от шахтите за тръбите за парното.

— Искате да кажете, че не е използвал електронен ключ за входната врата? — засече я бързо Джесън.

— Не.

— За вас това не е ли доказателство, че не е наш служител?

— Както споменах, това е една от възможностите. Но има и друго.

Сакс й каза за откритите следи от гръцка храна, предполагаща връзка с този район.

Видимо удивена от подробната информация, изпълнителната директорка повтори смаяно:

— Тарама хайвер?

— Около централата ви има пет гръцки ресторанта и до всички може да се стигне пеша за няколко минути. И още двайсет и девет на разстояние десетина минути с кола. И понеже следата е съвсем прясна, логиката сочи, че е ваш служител или най-малкото е взел кодовете от ваш служител. Вероятно са се срещнали в един от ресторантите наблизо.

— О, моля ви се, такива ресторанти има из целия град.

— Нека да допуснем за момент, че кодовете са взети отвътре. Кой има достъп до тях? — попита Сакс. — Това наистина е изключително важно.

— Достъпът е ограничен и строго контролиран — отвърна бързо Джесън, сякаш я обвиняваха в небрежност. Изглежда, изречението беше предварително репетирано.

— Кой все пак?

— Аз. И пет-шест души от ръководния състав. Това сме. Но всеки един от тези хора работи от години за компанията, детектив. Не вярвам някой от тях да направи такова нещо. Звучи невероятно.

— Доколкото разбрах, вие пазите кодовете отделно от компютрите, нали?

Джесън примигна изненадано при тази информация.

— Да. Те са разположени на случаен принцип от нашия главен инспектор на контролния център. И се пазят в сейфа в съседна стая.

— Бих искала да ми дадете някакви имена и да попитате дали напоследък неоторизиран човек е имал достъп до онази стая.