Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Само кажи — усмихна се тя и веднага се свърза със заместника на изпълнителния директор. Назначи си среща след половин час.

Мобилният телефон на Селито звънна. Той го извади от джоба си и погледна номера. „Алгонкуин“. Веднага натисна бутона.

— Детектив Селито слуша.

Райм видя, че лицето му застина, докато слушаше. После каза:

— Сигурни ли сте? Добре. Кой би могъл да има достъп… Благодаря — прекъсна връзката и процеди през зъби: — Копеле гадно!

— Кой? Какво става?

— Беше директорът по снабдяването. Каза, че миналата седмица в един от складовете на „Алгонкуин“ в Харлем е станала кражба. На Сто и единайсета улица. Смятат, че е вътрешен човек, защото не е имало взлом. Влезли са с ключ.

— И е задигнал оттам кабела, нали? — попита Райм.

Селито кимна.

— И онези сплит болтове.

Но Райм видя и друго послание в кръглото лице на детектива.

— Колко? — попита шепнешком. — Колко жица е откраднал?

— Двайсет и два метра и половина и една дузина болтове. Приказките на Макданиъл за „необичайност“ и за единичен удар са чисти глупости! Този изрод ще продължава да го прави.

• Жертва (починала): Луис Мартин, помощник-управител в музикален магазин

• Няма пръстови отпечатъци по повърхностите

• Шрапнел от разтопен метал като резултат от електрическата дъга

• Многожичен изолиран алуминиев кабел

— произведен в завод за електроматериали „Бенингтън“; АМ-МВ, издържа до 60 000 волта

— срязан ръчно с ножовка, нов лист, счупен зъб

• Два сплит болта с двусантиметрови отвори в тях

— неустановен източник

• Отчетливи следи от инструменти по болтовете

• Болтове с диаметър шест милиметра за прикрепване на кабела към металния пилон на знака на автобусната спирка

— неизвестен източник

• Следи от обувки

— „Албъртсън-Фенуик“, модел Е-20, за работа с електричество, размер 11

• Срязана решетка, за да се открие достъп до тунел към подстанцията, ясни знаци от резач за болтове

• Метална врата от сутерена с рамка

— взет материал за ДНК анализ. Изпратен в лабораторията

— гръцка храна — тарама хайвер

• Косъм от руса коса, дължина два сантиметра и половина. Естествена, от човек под петдесет години; открит в кафене на улицата срещу подстанцията

— изпратен за токсико-химичен анализ

• Следи от минерали: вулканична прах

— не се намира в почвата около Ню Йорк

— изложби, музеи, институти по геология?

• Проникването в софтуера на контролния център на „Алгонкуин“ е станало с вътрешни кодове; не са замесени хакери отвън

…

• Мъж

• Около четирийсетте

• Вероятно бял

• Възможно е да носи очила и шапка

• Тъмносин работен комбинезон, подобен на работното облекло на служителите в „Алгонкуин“

• Познава отлично електрическата система

• Отпечатък от обувката; не предполага нарушено телосложение и походка

• Голяма вероятност извършителят да е същият, откраднал 25 метра кабел и 12 болта от склада на „Алгонкуин“. Планирал ли е други атаки? Проникването в помещението е станало с ключ

• Вероятност да работи в „Алгонкуин“ или да има контакт с вътрешен човек

• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Терористична група? Включен ли е човек с име Рахман? Неизяснено движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“

Внушително.

Това беше думата, изникнала в главата на Амелия Сакс, докато излизаше от своя фиат торино на паркинга пред „Алгонкуин Консолидейтед Пауър енд Лайт“ в Астория, Куинс. Съоръженията й заемаха няколко квартала от района, но централните офиси на компанията бяха разположени в неугледна сграда със сложна архитектура, построена от грозни червени и сиви панели, стърчащи на около стотина метра над земята. На нейния фон работещите там хора, които сега, в края на деня, излизаха на тълпи през летящите врати, изглеждаха като джуджета.

Около сградата се виждаха дузина тръби, и както очакваше, беше опасана с жици, само дето „жици“ не беше подходящата дума, защото бяха дебели, неогъваеми кабели. Някои от тях имаха изолация, други не и сребристият метал блестеше под ярката светлина на охранителните прожектори. Те провеждаха електричество с напрежение стотици хиляди волта от утробата на сградата през серия метални, керамични — поне така смяташе тя — и други комуникационни съоръжения към още по-сложни системи от подпори и пилони. Оттам кабелите се разделяха и тръгваха в различни посоки като кости от рамото към китката и оттам по пръстите.