Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Мисля, че ще успеем.

Купър събра ДНК пробата и се обади в лабораторията да дойдат да я вземат.

— Знам, възможно най-бързо — обърна се към Райм точно когато криминологът си отваряше устата да каже същото.

— И не щади средства.

— Надвишаваш бюджета, Райм — избухна Селито.

— Ще ти направя отбивка от хонорара си, Лон. Браво, Пуласки, свърши добра работа.

— Благодаря, аз…

Но Райм бе приключил с комплиментите за днес, затова го прекъсна и се обърна към Купър:

— Мел, какво ще кажеш за следата от вътрешната страна на вратата? Между другото, не знам защо имам чувството, че не напредваме много бързо.

Купър взе проби от съответното място, едни от тях сложи пред камерата, други разгледа под микроскопа.

— Нищо съвпадащо с досегашните проби, освен това — показа той на екрана.

Беше малка розова точица.

— Мини го през хроматографа — нареди Райм.

След няколко минути Мел вече четеше резултатите от газовия хроматограф, комбиниран с мас спектрометър.

— Имаме киселинност на рН… около две… лимонова киселина и захароза. После… най-добре да го подам на екрана.

Появи се следното:

кверцетин 3-0-рутинозид-7-0-глюкозид и хризоериол 6,8-ди-С-глюкозид (стеларин 2).

— Добре — каза нетърпеливо Райм. — Плодов сок. С това рН, най-вероятно лимонов.

Пуласки не можа да сдържи смеха си.

— Откъде знаете това? Извинявай, откъде го знаеш?

— Запомни, новобранец, от една работа получаваш толкова, колкото вложиш в нея. Научи си уроците, момче.

После отново се обърна към Купър:

— Имаме още някаква растителна мазнина — продължи специалистът, — много сол и някаква съставка, но ми се изплъзва.

— От какво е направена?

— Богата на протеини. Аминокиселините са аргинин, хистидин, изолевцин, лизин и метионин. Има също и много липиди — предимно холестерол и лецитин. После… витамин A, витамини B2, B6, B12, ниацин, пантотенова киселина и фолиева киселина. Голямо количество калций, магнезий, фосфор и калий.

— Звучи вкусно — отбеляза Райм.

Купър кимна.

— Да, това със сигурност е храна. Но каква?

Въпреки че вкусовите му усещания останаха непроменени след инцидента, за Райм храната беше най-вече гориво и той не изпитваше особено удоволствие от нея, за разлика от уискито.

— Том?

Отговор не последва. Той пое дълбоко въздух, готов да извика, но преди да го направи, болногледачът подаде глава през вратата.

— Как си? Всичко наред ли е?

— Защо непрекъснато ме питаш?

— Какво искаш?

— Лимонов сок, олио, яйца.

— Гладен ли си?

— Не, не. Къде могат да се открият тези съставки?

— В майонезата.

— Райм вдигна поглед към Купър, но специалистът поклати глава.

— Не. Зърнесто е и е леко розово.

Болногледачът се замисли.

— Тогава бих помислил за тарама.

— Какво? Това ресторант ли е?

Том се засмя.

— Това е гръцко предястие. За мазане.

— Аха, хайвер. Яде се с хляб, нали? — попита Сакс.

Том се обърна към нея:

— Да, хайвер е, но от треска, а не от есетра. Затова не го наричат хайвер.

Райм кимна и заключи:

— Ясно, рибешки яйца. Често ли се среща?

— В гръцките ресторанти, бакалиите и деликатесните магазини.

— Има ли район, където е по-разпространен? Например в гръцкия квартал?

— Куинс — обади се неочаквано Пуласки. Той живееше в градчето и бе запознат с предлаганите деликатеси. — В квартал „Астория“. Там има много гръцки ресторанти.

— Може ли вече да си гледам работата? — попита Том.

— Да, да, да…

— Благодаря, Том — усмихна му се Сакс.

Том махна с ръка и изчезна.

— Дали това не означава, че за следващата си атака е избрал място някъде в Куинс? — попита Селито.

Райм сви рамене, един от малкото жестове, на които все още беше способен, и се замисли. Извършителят трябваше да огледа и да подготви района за следващата си атака, това беше истина. Но според него работата беше друга.

Сакс долови посоката на мислите му.

— Мислиш, че централният офис на „Алгонкуин“ е в квартал „Астория“, нали?

— Да. Намерените улики също говорят, че това е работа на вътрешен човек… — после вдигна глава и попита: — Кой стои на президентския стол на компанията?

Рон Пуласки съобщи, че при разговора си с момчетата от „Алгонкуин“ пред подстанцията станало дума за техния президент и изпълнителен директор.

— Името му е Джесън. Анди Джесън. Всички като че ли се страхуват от него.

Райм задържа за момент поглед върху белите дъски, после каза:

— Сакс, искаш ли да разходиш малко новите гуми на колата си?