Джефри Дивър - Сенчеста зона

Но Пуласки се обади:

— Все пак вероятността да е негов е голяма. Говорих с управителя на заведението. Той ме увери, че момчетата забърсват масите след всеки посетител. Уверих се, че е истина. Но заради експлозията никой не е забърсал масата след извършителя.

— Браво, новобранец.

Купър продължи с огледа на косъма.

— Няма естествено или изкуствено накъдряне. Прав е. Няма следи от депигментация, затова мога да твърдя, че е под петдесетте.

— Искам токсичен анализ възможно най-бързо.

— Ще го изпратя в лабораторията.

— Намери частна лаборатория — нареди му Райм. — Размахай пред очите им пачката и донеси резултатите бързо.

— Нямаме излишни пачки и в Куинс си имаме отлична лаборатория — намръщи се Селито.

— Не е отлична, ако не може да ми даде резултатите, преди нашият човек да е убил още някого.

— Какво ще кажеш за „Ъптаун Тестинг“? — попита Купър.

— Съгласен. Не забравяй за пачката.

— Боже, Линк, светът не се върти около теб.

— Така ли? — попита Райм и изненадата в очите му беше колкото престорена, толкова и искрена.

С помощта на СЕМ-ЕРС — сканиращ електронен микроскоп и енергийно разсейващ рентгенов спектроскоп, Мел Купър направи анализ на събраните от Сакс улики от мястото, където извършителят беше свързал кабела за мрежата.

— Намерих минерал, различен от тези във взетия около подстанцията субстрат.

— Какъв е съставът?

— Около седемдесет процента фелдшпат, кварц, магнетит, слюда, калцит и амфибол. И малко анхидрит. Изненадващо голям процент силикон.

Райм познаваше добре геологията на Ню Йорк. Докато беше подвижен, той обикаляше редовно из града, събираше проби от прах и камъни и постепенно създаде база данни, изключително полезна при уточняване местонахождението на извършителя. Но споменатата комбинация от минерали му беше непозната. Със сигурност не беше от района.

— Трябва ни геолог.

Той замълча, замисли се за момент, после набра един телефонен номер с бутона за бързо набиране.

— Ало? — отговори мек, приятен мъжки глас.

— Артър — Райм поздрави братовчед си. Артър живееше наблизо, в Ню Джърси.

— Здрасти, Райм. Как си?

„Днес всички ме питат за здравето — помисли си Райм, — дори и Артър.“

— Добре.

— С Джуди много се зарадвахме на посещението ви миналата седмица.

Райм бе подновил наскоро връзките си с Артър Райм, с когото навремето, докато растяха из предградията на Чикаго, бяха като братя. Той не обичаше уикендите в провинцията, но миналата седмица изненада Сакс с предложение да приемат поканата на Арт и жена му Джуди и да им отидат на гости в малката им вила край брега на океана. Артър го бе уверил, че е направил рампа за инвалидния му стол и вече няма никакви пречки. Те заминаха за два дни заедно с Том, Пами и кучето й Джаксън.

Райм си прекара чудесно. Докато жените и кучето се разхождаха из плажа, двамата с Артър поговориха за наука, за академията и за света като цяло. Трудностите в изразяването на мненията растеше правопропорционално с изпитото количество малцово уиски; подобно на Райм, Артър също притежаваше внушителна колекция.

— Артър, пуснал съм те на говорителя и те слушам с… шайка ченгета.

— Гледах новините. Обзалагам се, че са ти поверили разследването на този инцидент. Ужасно нещо. В пресата го наричат инцидент, но… — той се засмя скептично.

— Никакъв инцидент. Но още не знаем дали е недоволен работник на електрокомпанията или тероризъм.

— Мога ли да помогна с нещо?

Артър беше учен и знанията му имаха широка и стабилна основа.

— Всъщност, да. Имам един бърз въпрос към теб. Поне се надявам да е бърз. На местопрестъплението намерихме следи от странен земен слой, непривичен за града и околностите. Не отговаря на нито една геологична картина в района, поне от познатите ми.

— Държа в ръката си химикалка. Кажи ми какво си открил.

Райм му продиктува резултатите от анализа.

Артър замълча. Райм си представи как братовчед му, потънал в мисли, се взира в листа със съставките, докато умът му проверява възможностите. Накрая той попита:

— Колко големи са частиците?

— Мел?

— Здрасти, Арт. Мел Купър е на телефона.

— Здрасти, Мел, още ли танцуваш?

— Миналата седмица спечелихме конкурса за танго в Лонг Айлънд. В неделя сме на регионалните. При положение, че не се наложи да остана при Райм, разбира се.

— Мел! — извика му Райм.

— Частиците ли? Много са малки. Около нула цяло и двайсет и пет милиметра.