Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Добре. Почти съм сигурен, че е тефра.

— Какво? — вдигна вежди Райм.

Артър го произнесе буква по буква.

— Вулканична прах. Идва от гръцката дума за „прах“. Докато е във въздуха, след изригването на вулкана, се нарича пирокласт — разтрошена скала, но на земята се нарича тефра.

— Местна ли е?

Братовчед му отговори замислено:

— Все накъде ще я нарекат местна. Но ако имаше предвид местна за Ню Йорк, вече не. Предвид големия взрив на Западния бряг и силните ветрове някога е могло да се намери в минимални количества на Североизток, но не и сега. В тези пропорции бих казал, че източникът най-вероятно е някъде из Северозападния Пасифик. Може би Хаваи.

— Искаш да кажеш, че щом го има на местопрестъплението, явно е донесен от извършителя или от някой друг?

— Това е моето предположение.

— Благодаря, Арт. Ще се чуем по-късно през седмицата.

— Джуди каза, че ще изпрати по имейла рецептата, за която питаше Амелия.

Райм явно бе пропуснал тази част от разговора между двете жени. Сигурно е било на една от разходките им по крайбрежието.

— Не е спешно — обади се Сакс.

След прекъсването на връзката Райм не можа да се въздържи, вдигна вежди и я погледна учудено.

— Да не си решила да ходиш на курс по готварство?

— Пами ще ме учи — вдигна тя рамене. — Колко трудно може да е? Представям си го като възстановяване на карбуратор, само че с нетрайни материали.

Райм върна поглед на таблицата.

— Тефра… Нашият приятел може да е ходил наскоро в Сиатъл, Портланд или Хаваи. Но не мисля, че тази следа ще ни отведе до нещо ценно. Обзалагам се, че е забрал малко прах от някакъв музей или училище, където има геоложки експонати. Някой знае ли къде се използва вулканична прах? При полиране на скъпоценни камъни например? Като карборунда.

— Съставът й варира и не е постоянен, за да го мелят за промишлени цели. Освен това е много мека.

— Хм. Какво ще кажете за бижутерията? Може пък да правят бижута от лава.

Никой не беше чувал за такова нещо и Райм заключи, че източникът трябва да е изложение в музей или галерия, посетена от извършителя, или пък той просто живееше наблизо. Или беше от мястото, избрано за следващата атака.

— Мел кажи на някого от Куинс да позвъни в музеите и галериите и да разбере кои от изложбите и изложенията в района, пътуващи и постоянни, имат нещо общо с вулкани и лави. Да започнат от Манхатън — той погледна към увитата в найлон метална врата. — Време е да видим какво ни е донесла Амелия, докато е плувала към нас. Новобранец, твой ред е. Накарай ни да се гордеем с теб.

След като почисти ръкавиците с ролера за събиране на косми и получи одобрителен поглед от Райм, младият полицай вдигна вратата, заедно с все още прикрепената към нея рамка. И двете бяха боядисани в тъмносиво.

Сакс беше права. Тя наистина беше тясна. Нямаше начин извършителят да не е оставил нещо от себе си, докато е влизал в подстанцията.

Вратата се отваряше с четири малки резета от двете страни. Беше трудно човек да ги отвори с ръкавици, затова се надяваха да е използвал голи ръце. На тази мисъл навеждаше и фактът, че се е готвел да взриви вратата с бомбата при батерията, за да унищожи уликите.

По принцип пръстовите отпечатъци се деляха на три вида: видими (от рода на кървав палец върху бяла стена), релефни (оставени върху гъвкави материали, като пластичен експлозив) и латентни (невидими за невъоръжено око). Имаше десетки начини да се вземат невидими отпечатъци, но един от най-добрите, особено при метални повърхности, беше с купено от магазина „Моментно лепило“, цианоакрилат. Обектът се затваряше херметически с лепилото и се нагряваше, докато цианоакрилатът премине в газообразно състояние. Изпаренията се свързваха с всички оставени от пръстите субстанции — млечни и аминокиселини, глюкоза, калий, карбон триоксид — и тези реакции правеха отпечатъка видим.

Процесът беше истинска магия, сваляше напълно невидими отпечатъци.

Но не и в този случай.

— Нищо — измърмори разочаровано Пуласки, оглеждайки вратата с лупа. — Само петна от ръкавици.

— Не се учудвам. Досега доказа, че е изключително предпазлив. Добре, опитайте да намерите нещо от вътрешната страна на рамката, където прави контакт с вратата.

Пуласки изпълни задачата. Взе натривка от цялата повърхност с помощта на мека четка и листове вестникарска хартия. После отиде до работната маса с намереното — почти нищо, по думите на Райм — постави всичко в отделни найлонови торбички и ги занесе на Купър за анализ.