Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Ще им се обадя — заяви той. Свърза се бързо, зададе си въпросите и след малко съобщи: — Ще проверят дали липсва нещо от инвентара.

Райм заби поглед в решетката.

— Значи се е промъкнал по-рано през отвора и оттам е тръгнал по тунела за тръбите на парното.

— После е забелязал решетката на тунела към мазето на подстанцията — добави Сакс.

— Всички следи сочат, че е бил служител на компанията — Райм се замоли да се окаже така. Вътрешните престъпления улесняваха работата на полицията. — Продължаваме нататък. Какво знаем за обувките?

— Намерени са отпечатъци по входа на тунела и на мястото, където кабелът беше свързан с мрежата. На пръв поглед са идентични — докладва Сакс.

— Имаме ли отпечатъци от кафето?

— Онзи там — отвърна Рон и посочи към електростатичния отпечатък.

Мел Купър го огледа и откри съвпадение с другите.

Младият полицай продължи:

— Амелия ме накара да проверя обувките на работниците от „Алгонкуин“. Нито един чифт не съвпадна с този.

Райм се вгледа в отпечатъка.

— Според теб каква е марката, Мел?

Купър вече ровеше из базата данни на полицията, съдържаща хиляди мостри от обувки и ботуши и съответните отпечатъци. В по-голямата си част образците бяха мъжки, защото по-сериозните углавни престъпления бяха извършвани от мъже.

Преди години Райм способства за създаването на обширната база данни. Работеше с всички по-големи обувни фабрики в извънработно време и засне отпечатъците на всичките им модели.

Когато след онзи ужасен инцидент с гредата започна да работи от дома си, той продължи да събира материали за всички база данни на полицията, включително и за тази. След един скорошен случай, изискващ работа с тях, му хрумна идея, използвана в момента в работата на много полицейски участъци из цялата страна: убеди (добре де, принуди) полицията да наеме програмист за създаване на графични образи на подметката на всяка обувка от базата данни на различни етапи на износване — нови, след шест месеца, след една и две години. След това изиска да покажат подметките на хора с широки ходила и със странни походки. Накрая помоли компютърният гуру да създаде модел според височината и теглото.

Проектът беше скъп, но влезе в употреба изненадващо бързо и отговори мигновено на безкрайните въпроси за марката и степента на износеност на обувките, за височината, теглото и походката на собственика им.

Базата данни помагаше за идентифицирането на трима от четирима извършители.

— Намерих съвпадение — извика след минутка Купър и прочете. — „Албъртсън-Фенуик — ботуши и ръкавици“, модел Е-20. Не е чудно. Те имат специална изолация. Правят се за работници в постоянен контакт с източници на електроенергия. Отговарят на стандарта за електроизолационни материали F2413-05. Тези са единайсети размер.

Райм примижа, за да ги види по-добре.

— Грапава повърхност. Това е добре.

Защото означаваше, че са задържали достатъчно материал от трасето от и до подстанцията.

Купър продължи:

— Нови са, затова не се виждат характерните за определено тегло изменения. По тази причина не можем да кажем нищо за височина, нито за други особености.

— Все пак бих казал, че в походката му няма нищо особено. Съгласен? — взря се Райм в изображението на екрана, предавано от насочената към масата с материалите камера.

— Да.

Сакс записа резултата на дъската.

— Добре, Сакс. Новобранец, разкажи ни сега за невидимата улика в плика — кимна Райм към найлоновия плик с надпис: „Кафене срещу мястото на взрива; масата, където е седял заподозреният“.

Купър вече изследваше намереното от Пуласки.

— Руса коса. Дължина — около два и половина сантиметра. Естествена, небоядисана.

Райм се радваше на всеки открит на местопрестъплението косъм. Ако беше с луковица, от него можеше да се вземе ДНК, но дори и да не беше, даваше богата информация за външния вид на извършителя, за цвета, състава и формата на косата му. Годините и полът също биха могли да се определят, разбира се, до известни граници. Анализът на косата все по-често се използваше за нуждите на криминологията, както и от работодателите, защото космите задържаха следите от наркотици по-дълго от урината и кръвта. Един двусантиметров косъм носеше в себе си двумесечната история на използването на наркотици от индивида. В Англия този анализ се използваше за доказване на злоупотреба с алкохол.

— Не сме сигурни, че е негов — напомни Селито.

— Не сме, разбира се — изсумтя Райм. — На този етап не сме сигурни в нищо.