Джефри Дивър - Сенчеста зона

Телефонът на Селито звънна, той отговори и след секунда каза:

— Чакай, ще те пусна на говорителя.

— Здравейте — долетя до тях мъжки глас.

Райм вдигна поглед към Селито и попита:

— Кой е?

— Шарнек.

Компютърният специалист.

— Имаш ли нещо за нас, Родни?

От микрофона се разнесе тиха рок музика.

— Мога да ви гарантирам почти сто процента, че който и да си е играл със сървъра на „Алгонкуин“, е разполагал с кодовете. Всъщност го гарантирам. Първо, не открихме никакви доказателства, че някой се е опитвал да проникне незаконно. Няма никакви следи. Нито от руткит, нито от подозрителни драйвъри или ядрени модули…

— Премини на заключението, ако нямаш нищо против.

— Добре, исках да кажа, че проверихме всеки портал… — въздишката на Райм го разколеба. — В заключение, било е работа на вътрешен човек…

— Което означава? — изръмжа Райм.

— Проникнали са в компютъра не от сграда на „Алгонкуин“.

— Това го знаем.

— Но извършителят е трябвало да вземе кодовете от централния офис в Куинс. Лично или чрез сътрудник. Кодовете се пазят на хартиен носител и на случаен кодов генератор, изолиран от мрежата.

— Значи — обобщи криминологът за всеки случай, — няма външни хакери, местни или международни?

— Най-вероятно не. Не, наистина, Линкълн. Няма руткит…

— Ясно, Родни. Разбра ли как е осъществил интернет връзка от кафенето отсреща?

— Осъществил е клетъчна връзка чрез USB-вход. Чрез пълномощие от Европа.

Райм беше достатъчно грамотен технически, за да разбере, че отговорът на въпроса му е отрицателен.

— Благодаря, Родни. Все се канех да те питам как работиш при тази музика?

Мъжът отсреща се изкиска.

— Обади се, ако имаш нужда от още нещо.

Безмилостното думкане на барабани изчезна с прекъсването на връзката.

Купър също говореше по телефона. Затвори и обясни:

— Открих връзка в централната лаборатория в Куинс. Жената е завършила геология. Знае много за институтите с постоянни изложби за посетители. Сега проверява вулканичната прах и лавата.

Пуласки се надвеси над металната врата и присви очи.

— Мисля, че открих нещо.

Той посочи един участък от вратата близо до горното резе.

— Изглежда го е забърсал — грабна лупата и огледа отново. — Виждам метален ръб. Остър. Мисля, че се е порязал и е пуснал малко кръв.

— Наистина ли? — оживи се Райм. От всички улики нямаше по-важно доказателство от ДНК на местопрестъплението.

— Но ако го е почистил, може да не е останало нищо — усъмни се Селито.

Преди Райм да отговори, Пуласки, все още надвесен над находката си, отвърна замислено:

— С какво би могъл да го изтрие? С плюнка? Тя е добра, колкото и кръвта.

Такова беше заключението и на Райм.

— Звънете на АСИ.

„Алтернативни светлинни източници“ можеха да открият всякакви телесни източници, като следи от слюнка, семенна течност, кръв и пот, всички съдържащи ДНК.

Правоохранителните органи вече взимаха задължителни проби за ДНК от заподозрените при определен тип престъпления — например сексуални — а много от тях правеха и нещо повече. Вкарваха данните в комбинираната ДНК индекс система КОДИС и ако техният заподозрян е пристъпвал закона и друг път, го откриваха в базата.

Пуласки сложи специални очила и продължи да оглежда вратата там, където се опираше в рамката. Видя тънка жълтеникава ивица.

— Да, сър — извика той, — открих нещо. Не е много.

— Новобранец, знаеш ли колко клетки има в човешкия организъм?

— Ами… не.

— Над три трилиона.

— Това е доста…

— А знаеш ли колко са необходими, за да се извлече ДНК?

— В твоята книга пише хиляда.

Райм вдигна вежди и го погледна одобрително.

— Впечатляващо — после додаде: — Мислиш ли, че петното съдържа хиляда клетки?

— Вероятно.

— Не вероятно, а сигурно. Сакс, ето че твоето морско пътешествие не е било напразно. Ако бяхме оставили вратата на мястото й, батерията щеше да гръмне и следите щяха да хвръкнат във въздуха. Мел, покажи му как да събере пробата.

Пуласки предостави трудната задача на специалиста.

— ПВР? — погледна го с надежда Райм. — Или няма да стане?

В криминологията стандартният метод за ДНК тест беше полимеразно верижната реакция — най-бърз и най-надежден, с най-висока прецизност на резултатите. Чрез този метод можеше също да се определи полът на човека, от когото е взета пробата. Не изискваше голямо количество материал, но трябваше да е чист и качествен. Ако водата или топлината в подстанцията го бяха повредили, трябваше да използват друг, митохондриален ДНК метод. При него се изискваше повече време.