Джефри Дивър - Сенчеста зона

Отново усети капките пот, но сега не му беше до това.

— Si?

— Родолфо? Обажда се Линкълн Райм.

— Ах, капитан…

— Слушай ме! Мишената си ти. Офис сградата е за отвличане на вниманието. Помниш ли онази кутия, предадена на Логан? Онези тирета и буквата I? Това е скица на района на ямайското консулство, където се намирате в момента. Правоъгълниците са противовзривните щитове. Ти караш лексус LX пет-седемдесет, нали?

— Да… Смятате, че това означават онези пет хиляди и седемдесет?

— Да. Осигурили са на Часовникаря паспорт от Ямайка, за да може да влезе в двора. Има ли наблизо паркирана кола с цифрите три седем девет в номера?

— Аз не… Защо? Да. Има мерцедес с дипломатически номера.

— Опразнете района! Веднага! Бомбата е там. В мерцедеса.

— Бомба?

— Махай се оттам, Родолфо!

— Да, да!

Райм чу викове на испански, тропот на крака, тежко дишане.

После оглушителна експлозия.

Райм примигна при звука на ужасния взрив, от който спикърите на телефона затракаха.

— Командире? Там ли си? Родолфо?

Още крясъци, викове, статично пращене.

— Родолфо!

И най-после, след цяла вечност:

— Капитан Райм? Ало? — изкрещя командирът, вероятно от временната загуба на слух.

— Командире, добре ли си?

— Ало!

Съскащ звук, стон, пъшкане. Викове.

Сирени и писъци.

— Не трябва ли да се обадим… — започна Купър.

И в същия момент:

— Que?… Там ли сте капитане?

— Да. Ранен ли си, Родолфо?

— Не, не. Нямам сериозни рани. Само няколко драскотини, това е — командирът се задъха. — Изкачихме се по бариерите и минахме от другата страна. Има хора с порезни рани. Кръв. Но доколкото виждам, няма жертви. Ако бях останал на мястото си, сега щях да съм мъртъв заедно с хората до мен. Как разбрахте?

— Ще ти обясня по-късно. Къде е Часовникаря?

— Чакайте малко… Така. След експлозията изчезна. Взривът разсея вниманието на хората на Артуро. Точно както го е планирал, кучият му син. Артуро докладва, че някаква кола влязла в парка и той се е качил в нея. Движат се на юг. Нашите хора ги следват… Благодаря ви, капитан Райм. Никога няма да мога да ви се отблагодаря. Сега трябва да вървя. Ще ви се обадя веднага, щом научим нещо.

Райм пое дълбоко въздух. „Добре, Логан, този път те спряхме — помисли си той. — Провалихме плана ти. Но още не сме те пипнали. Все още. Моля ти се, Родолфо, не го изпускай!“

Докато заклеваше колегата си да хване убиеца, погледът му зашари несъзнателно из дъската с доказателствата. Може би щяха да приключат двата случая по едно и също време. Щяха да хванат Часовникаря в Мексико Сити, а Галт в онова училище до китайския квартал.

Очите му се спряха на едно конкретно веществено доказателство:

Китайски билки, женшен и годжи.

И още една субстанция, открита заедно с билките:

Дизелово гориво.

Първоначално Райм свърза горивото с евентуалното място на новата атака на Галт и насочи вниманието си към рафинериите. Но сега му хрумна, че дизеловото гориво се използва за задвижване на двигатели.

Например електрически генератор.

После му дойде нова мисъл.

— Мел, обаждането…

— Добре ли си, Линк?

— Добре съм — сопна се Райм.

— Зачервен си.

Без да обръща внимание на забележката му, той нареди:

— Намери ми номера на полицая, който ни информира, че Галт е в училището.

Техникът откри номера и го набра. Минута по-късно погледна озадачено към Райм.

— Странно. Взех номера от патрулния отряд. Но телефонът е изключен.

— Дай на мен.

Купър му продиктува бавно цифрите. Райм ги изписа и ги вкара в базата данни за телефонните номера на полицията.

Откри го в списъка с предплатените номера.

— Ченге с предплатен телефон? При това изключен? Невъзможно.

Училището беше в китайския квартал. Ето откъде Галт беше взел билките. Но сцената на следващото действие не беше там, нито скривалището му. Това беше капан. Галт беше прокарал жица от дизеловия генератор, за да убие онези, които щяха да го търсят в училището, и после, преструвайки се на ченге, се бе обадил, за да докладва за себе си. Понеже електричеството в сградата беше изключено, Сакс и другите с нея нямаше да очакват атака.

Тук няма електричество. Безопасно е…

Трябваше да ги предупреди. Насочи пръст към бутона за бързо набиране на компютъра. Номерът на Сакс… Но в същия момент болка експлодира в главата му и го ослепи. Видя светкавици, електрически искри, хиляди електрически искри, истинска волтова дъга. Заля го вълна на дисрефлексия и потта изби по цялото му тяло. Той прошепна: