Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Случва се. Не се тревожете.

— Случва ли се?

— Преди да дойда тук, работих дълги години в „Бърза помощ“ в града. Никога не съм виждал възрастни полицаи да идват лично в болницата, за да засвидетелстват тревогата си за жертвата. Идваха все млади.

— Не, грешите. Просто исках да проверя дали бих могъл да взема показания от него.

— Да, бе… Можехте да се обадите и да проверите дали е в съзнание. Не се прикривайте, полицай. Не се срамувайте от доброто си сърце.

Което биеше бясно в гърдите му.

Очите на лекаря се спряха на неподвижното тяло на Палмър.

— Значи чукнал и избягал, а?

— Не, не. Знаем кой е шофьорът.

— Радвам се, че сте го пипнали. Мерзавец! Ще се радвам да го тикнат в затвора.

После се обърна и излезе от стаята.

Пуласки излезе след него, но се отби при сестрите и отново благодарение на униформата се сдоби с адреса и номера на осигуровката на Палмър. Искаше да разбере дали би могъл да направи нещо за семейството му. Разбра, че не е женен, но не беше млад, така че беше напълно възможно да има деца. Щеше да им се обади, да се опита да помогне с нещо. Нямаше много пари, но щеше да направи каквото трябва.

Младият полицай искаше да свали бремето на вината от себе си. Не можеше да се примири с факта, че е причинил такова нещо на този човек.

Сестрата се извини и се отдалечи, за да отговори на повикване по телефона.

Пуласки забърза към изхода и преди да напусне етажа, сложи тъмни очила, за да не видят сълзите му.

Малко след девет сутринта Райм помоли Купър да пусне телевизора в лабораторията, но да изключи звука.

Федералните предаваха информацията на полицията прекалено бавно, поне така му се струваше на него, той искаше да е сигурен, че е в час с развитието на случая.

Имаше ли по-добър източник от Си Ен Ен за тази цел?

Естествено, случаят беше първата и главна новина на всички новинарски емисии. Снимката на Галт беше показана милион пъти и близо толкова пъти бе споменато името на „Справедливост за Земята“. Непрекъснато повтаряха и части от обръщението на анти зелената Анди Джесън към извършителя.

Но по-голямата част от информацията беше чиста спекулация. Най-често подхвърляната за обсъждане тема беше дали атаките имат връзка с Деня на Земята.

Което също беше топ тема на деня. Всички телевизии имаха репортажи от честването му и различни прояви, свързани с него: парад, засаждане на дръвчета от ученици, протести на еко защитници, изложбата в „Ню Енерджи Експо“ и голям митинг в Сентрал Парк, където очакваха двама сенатори от западните щати — ключови съюзници на президента по темата за опазването на околната среда. Очакваше се на митинга да присъстват половин милион души. След това на сцената щяха да се качат половин дузина известни рок групи. Навсякъде споменаваха засилената охрана заради електрическите атаки.

Гари Ноубъл и Тъкър Макданиъл бяха казали на Райм, че ще подсилят охраната на града с две хиляди нови агенти и полицаи, а Т и К от ФБР щял да работи съвместно с „Алгонкуин“ за предотвратяване на евентуален саботаж по електрическите линии вътре и около парка.

Рон Пуласки влезе в стаята и Райм вдигна поглед към него.

— Къде беше, новобранец?

— Ъъъ… — измънка младият полицай и му подаде бял запечатан плик.

ДНК тестовете.

Райм веднага разбра, че е бил и другаде, и подозираше къде. Но реши да не го притиска, само каза:

— Не беше важно. Вече знаем кой е извършителят. Ще ни трябва чак за пред съда. Но за да стигнем дотам, първо трябва да го хванем.

— Разбира се.

— Намери ли нещо друго в апартамента на Галт?

— Огледах го отново, Линкълн. Но резултатът е нула.

Пристигна и Селито, по-разчорлен от всякога. Облеклото изглеждаше същото — светлосиня риза и морскосин костюм. Райм заподозря, че тази нощ е спал в кабинета си. Детективът им разказа как се развиват нещата „горе“. Случаят бе станал повод за обществени дебати. Политическата кариера на много висши сановници беше застрашена. Местните, държавните и федералните власти спекулираха с жертвите и се обвиняваха взаимно, всички мислеха, че отговорността е на другите.

Потъвайки в скърцащия плетен стол, Селито шумно засърба кафето.

— Истината е, че никой не знае какво да предприеме — каза между глътките. — Разположили сме въоръжени части на полицията, на федералните и на националната из всички летища, подлези, железопътни гари. Около рафинериите и пристанищата. Изпратили сме специални части при танкерите, въпреки че… нямам представа как, по дяволите, би взривил кораб с електрическа искра или каквото там… имаме хора и около всички подстанции на „Алгонкуин“.