Джефри Дивър - Сенчеста зона

Тя взе проби от десет места и ги постави в отделни пликове, като ги номерира според позицията на компаса: „десет градуса на североизток“, „седем градуса на юг“… После събра целия доказателствен материал и изкачи стълбището към фоайето с пъшкане и охкане, схваната от артрита. Потърси Пуласки в кабината на асансьора и огледа мястото на престъплението. Не беше разрушена напълно, въпреки че по стените имаше следи от черен дим, придружени с онази отвратителна миризма. Не искаше дори да се замисля какво е да пътуваш в този асансьор и изведнъж през теб да протекат тринайсет хиляди волта. „Слава Богу, че след първите няколко секунди жертвите са престанали да усещат каквото и да било“ — помисли си тя.

Пуласки беше поставил номерата и беше направил снимки.

— Намери ли нещо? — попита го.

— Не. Изследвах и кабината. Но панелът с бутоните не е бил отварян наскоро.

— Защото е действал от шахтата долу. А жертвите?

Лицето му се сгърчи и тя разбра, че задачата е била трудна за него. Но той отвърна с равен тон:

— Никакви следи. Но има нещо интересно. Ходилата и на тримата са мокри. И обувките.

— Може да е от пожарната?

— Не. Пожарът вече е бил угасен, когато момчетата са пристигнали.

— Вода. Наистина интересно. За да подобри проводимостта. Но как е успял да намокри обувките им?

— Каза, че труповете са три? — погледна го въпросително тя.

— Да — отвърна той.

— Но полицаят докладва, че жертвите са четири.

— Да, но само трима са загинали.

Той й подаде лист хартия.

— Какво е това? — попита го и се зачете.

На листа имаше име и телефонен номер.

— Данните за оцелялата. Реших, че ще искаш да говориш с нея. Казва се Сюзън Стрингър. В момента е в болницата „Сейнт Винсънт“. Обгазяване и обгаряния. Но ще се оправи. Ще я пуснат след около час.

Сакс вече клатеше глава.

— Не знам как може някой да е оцелял. След тринайсет хиляди волта.

— Тя е инвалид — отвърна Рон Пуласки. — В инвалидна количка. Количките имат гумени колела. Мисля, че това я е спасило.

— Как се справи? — попита я Райм още с влизането й в лабораторията.

— Рон ли? Беше малко разсеян. Но си свърши добре работата. Направи оглед на жертвите. Гадна работа. Но откри нещо интересно. Обувките и ходилата на всички жертви са мокри.

— Как е успял да го направи?

— Не знам.

— Как ти се стори Рон? Не мислиш ли, че е прекалено разстроен?

— Не прекалено. Но доста. Млад е още, Райм. На всеки се случва.

— Това не е извинение.

— Не, не е. Това е обяснение.

— Все тая — измърмори Райм. — Къде е той?

Беше вече осем вечерта.

— Върна се в апартамента на Галт. Опасява се, че може да е пропуснал нещо.

Райм реши, че идеята не е добра. Беше убеден, че младежът е претърсил основно помещенията първия път.

— Дръж го под око все пак — изръмжа той. — Не искам да застрашавам живота на някого, защото моят служител е разсеян.

— Добре.

В лабораторията бяха само тя и Купър. Макданиъл и Хлапето се бяха върнали в Бюрото за среща с хората от Национална сигурност, а Селито отиде в централното управление. Райм не знаеше с кого има среща там, но без съмнение списъкът с желаещите да чуят защо все още няма заподозрян беше достатъчно дълъг.

Купър и Сакс започнаха да разопаковат събраните от Сакс улики. Лабораторният специалист изследва кабела и другите неща от шахтата.

— Този път имаме нещо интересно.

Сакс се опитваше да говори безстрастно, но Райм веднага усети вълнението й. Когато си влюбен в някого, можеш да усетиш промяната в човека до себе си, да разбереш, когато мисли, че е открил нещо важно.

— Какво? — попита веднага той и заби инквизиторския си поглед в нея.

— Има свидетелка. Била е в кабината, когато другите са загинали.

— Ранена ли е?

— Няма сериозни наранявания. Само е вдишала малко повече дим.

— Сигурно е било ужасно. Онази миризма на изгоряла коса… — ноздрите му се повдигнаха леко.

Сакс помириса червените си къдрици. И също сбърчи нос.

— Тази вечер ще се наложи да остана под душа часове.

— Какво каза тя?

— Нямах възможност да говоря с нея. Но тя ще дойде тук веднага, след като я изпишат.

— Тук ли? — изненада се Райм.

Да, на първо място беше скептицизмът му към свидетелите. Но имаше и друг проблем, свързан със сигурността. В лабораторията не биваше да влизат непознати.

Ако зад атаката стоеше терористична организация, това беше начин да вмъкне свой човек в светилището на разследващите.