Джефри Дивър - Сенчеста зона

Сакс предусети мислите му и се засмя.

— Проверих я, Райм. Чиста е. Няма досие, не е арестувана. Работи от дълго време като редактор в някакво списание за стари мебели. Реших, че така е най-разумно. Иначе щях да загубя време да ходя до болницата и обратно. Сега мога да остана тук и да работя по доказателствения материал.

— Какво друго знаем за нея?

Миг колебание.

— Започнах много да се обяснявам, нали? — усмихна му се тя.

— Да.

— Добре. Тя е инвалид.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— Иска да се запознае с теб, Райм. Ти си знаменитост.

Той въздъхна страдалчески:

— Супер.

Сакс присви очи.

— Не възразяваш ли?

Сега беше ред той да се засмее.

— Не съм в настроение да се караме. Нека да дойде. Ще я разпитам лично. Тъкмо ще ти покажа как се прави. Кратко и елегантно.

Сакс го изгледа внимателно.

— Какво имаме, Мел? — извика той към Купър. Надничайки през окуляра на микроскопа, Купър каза:

— Нищо полезно за местоизточника му.

— „Местоизточника“ ли? Явно съм пропуснал тази дума в училище — изсумтя Райм.

— Но открих нещо — продължи специалистът, игнорирайки хапливата забележка, и започна да чете резултатите от хроматографа. Следи от субстанции, определени от базата данни като женшен и годжи.

„Китайски билки. Може би чай“ — замисли се Райм.

Преди няколко години имаше случай, включващ риба с наименование „змийска глава“ и контрабандист на екзотични риби, и по-голямата част от разследването се водеше около китайския квартал. Един роден в Китай полицай им помагаше и междувременно запозна Райм с различните лечебни свойства на китайските билки, надявайки се, че те може да му помогнат. Отварите нямаха никакъв ефект, но Райм откри, че познанията са ценни в работата му. Той се заинтригува от откритието на Купър, но бързо се съгласи с него, че това едва ли ще ги отведе до Галт. Имаше време, когато тези съставки можеха да се намерят само в специализираните магазини за азиатски стоки, наричани от Райм „женски“. Сега обаче можеше да си ги закупиш от всяка аптека или магазин за здравословни храни в града.

— Запиши го на дъската, Сакс.

Тя го записа и той се загледа в малките пликчета, подредени в редица и надписани прилежно с нейния почерк. Видя и етикетите с посоките според компаса.

— Десет малки индианчета? — заинтригува се той. — Какво имаме тук?

— Полудях, Райм, не, направо побеснях.

— Добре. Гневът освобождава натрупаното напрежение. Защо обаче?

— Защото не можем да го пипнем. Взех проби от местата, където вероятно е стоял. Да знаеш само по какви дупки се завирах!

— Ето откъде е онова петно — кимна към челото й.

— Ще го измия по-късно — отвърна тя.

Последва усмивка. „Съблазнителна, надявам се“ — каза си Райм и вдигна вежди.

— Добре. Действай тогава. И кажи, ако откриеш нещо.

Тя сложи ръкавици и разпредели пробите в десет чинийки, за да ги изследва. Сложи очила с увеличителни лупи и започна да ги пресява, използвайки стерилна сонда за всяка проба. Прах, фасове, пепел от цигари, хартийки, болтове, винтове, парченца от нещо, което по всяка вероятност беше екскремент от гризачи, косми, късчета плат, опаковки от бонбони и чипс, зрънца бетон, метал и камък. Епидермисът на подземен Ню Йорк.

Райм отдавна я бе научил, че ключът при търсенето на улики на мястото на престъплението е в намирането на определен модел. Какво се повтаряше най-често? Обектите от тази категория можеха да се елиминират. Най-често в работа влизаха необичайните неща, уникални за дадено място. Статистиците и социолозите ги наричаха „привнесени“.

Почти всичко намерено от Сакс се повтаряше последователно във всяка една от чинийките. Само едно нещо можеше да се отнесе до категорията „привнесени“ или уникални: много тънка метална лента, образуваща почти пълен кръг с диаметър колкото графит за молив. В купчините имаше много други метални отпадъци — части от гайки, болтове и стружки — нищо от тях не приличаше на това.

И беше очевидно, че е попаднала наскоро там.

— Къде намери това, Сакс?

Тя се изправи и погледна поставения пред чинийката етикет.

— Двайсет крачки от шахтата в посока югозапад. Мястото, откъдето е имал поглед към всички направени от него връзки. Точно под желязна греда.

Значи Галт е бил клекнал. Металното парче може да е паднало от копчето на ръкава му или от дрехите. Райм помоли Сакс да му го покаже отблизо. Тя му сложи увеличителните очила. Взе пинсета, хвана парчето и го поднесе пред очите му.