Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Ах, синка за пране. Използва се за почистване на желязо. Като при пушките. Третирал я е със содиум хидроксид и нитрит. За да я предпази от корозия. Добра разтегливост. Това е някаква пружина. Мел, в какво състояние е базата данни за механичните части?

— Не толкова често ъпгрейдвана, колкото когато ти беше шеф, но става.

Райм влезе в нета и набра мъчително бавно кода. Би могъл да използва гласово разпознаване, но имаше проблем с обозначаването на символи, като @, %, $ и ^, сложени от отдела за подобряване на сигурността.

На екрана се появи главното меню на базата данни на полицията и той влезе в категорията „разнородни метални части — пружини“.

След десетина минути ровене из стотиците мостри заяви тържествуващо:

— Мисля, че е косъмна пружина.

— Какво е това? — попита Сакс.

Райм направи гримаса.

— Страхувам се, че не е добра новина. Ако е това, мисля, че той променя метода си на работа.

— Как? — учуди се тя.

— Тези пружини се използват в таймерите. Обзалагам се, че е изнервен от факта, че сме все по-близо до него и е решил вместо дистанционно управление да използва часовников механизъм. При следващата атака ще се намира в друг квартал.

Прибраха пружината в найлоновия плик и поставиха карта с данните за пред съда.

— Умен е, да му се не види — измърмори Купър. — Но ще направи грешка. Винаги става така.

„Често става така“ — поправи го наум Райм.

— Имам много добър отпечатък на едно от дистанционните му.

Райм се замоли да е от друг човек, но за съжаление отново беше на Галт. Разбира се. След като бяха открили самоличността му, вече не му се налагаше да внимава и да се пази.

Телефонът избръмча. Райм погледна кода и отговори веднага.

— Командир Луна.

— Капитан Райм, мисля, че имаме развитие.

— Слушам ви.

— Преди около час беше подаден фалшив сигнал за пожар в едно от крилата на наблюдаваната от Часовникаря сграда. На този етаж се намира седалището на фирма за недвижими имоти, която продава земи из Латинска Америка. Собственикът й е доста интересна птица. Бил е разследван няколко пъти. Това веднага събуди подозрения. Проучих миналото на този приятел и се оказа, че преди време е получавал смъртни заплахи.

— От кого?

— От клиент, чиято сделка се оказала далеч по-неизгодна, отколкото го уверявали от фирмата. Собственикът на фирмата се занимава и с друга дейност, за която не мога да открия нищо. А щом аз не мога да открия нищо, значи човекът е мошеник. Което от своя страна означава, че има сериозна и качествена охрана.

— Което означава, че е достойна мишена за Часовникаря.

— Точно така.

— Но ми се струва, че мишената може да е на противоположния край на комплекса, далече от тази сграда — размисли Райм.

— Искате да кажете, че сигналът за пожар е бил примамка.

— Възможно е.

— Ще наредя на хората на Артуро да проверят и тази възможност. Той е избрал най-добрите полицаи — и най-незабележимите — да работят по случая.

— Открихте ли нещо повече за съдържанието на получения от Логан пакет? За празните места на буквите? За печатната платка, брошурата или числата?

— Нищо, само догадки. А мисля, че ще се съгласите с мен, капитане, че да се работи с догадки е губене на време.

— Съгласен съм.

Райм благодари на командира и двамата прекъснаха връзката. После хвърли поглед към часовника. Десет часът вечерта. Трийсет и пет часа от атаката в подстанцията. Той беше на ръба на пълното изтощение. Осъзнаваше, че ситуацията ги притиска и че трябва да продължат да работят по случая въпреки мъчително бавното развитие. От друга страна, усещаше, че умората го надвива. Отдавна не се бе чувствал толкова изтощен. Имаше крещяща нужда от сън, но не би си го признал пред никого, дори и пред Сакс. Райм се загледа в замлъкналия телефон, премисляйки отново казаното от командир Луна. Една капка пот се стече бавно по челото му. Това го ядоса. Искаше да я избърше, преди някой да забележи, но подобна свобода на действие беше лукс за него. Започна да върти глава от едната на другата страна, докато накрая движението разнесе капката.

Но привлече вниманието на Сакс. Той знаеше, че веднага ще го попита дали се чувства добре. Не искаше да й казва, че не е, но не искаше и да я лъже. Затова побърза да завърти глава към дъската с доказателствения материал. Загледа се в написаното, без да вижда думите.

Сакс усети нещо, тръгна към него, но в същия момент на вратата се позвъни. След секунди в коридора се чуха стъпки и Том въведе посетителката в стаята. Райм веднага разпозна гостенката си. Нейната инвалидна количка беше от същата фирма, произвела и неговата.