Джефри Дивър - Сенчеста зона

Преди минути полицията бе опразнила сградата, но тя не можеше да забрави казаното от Райм, че Галт може да вземе на прицел преследвачите си. Огледа се нервно, взирайки се в сенките. Една от тях й заприлича на човек.

Тя освети тъмния участък. Оказа се само сянка.

— Виждаш ли нещо, прикрепено с болтове по релсите на асансьора? — попита я Сомърс.

Тя се върна към работата си.

— Не. По релсите няма нищо. Но… към стената има кабел „Бенингтън“, закрепен с болтове. Аз…

— Първо измери напрежението.

— Точно това щях да кажа.

— Ах, роден електротехник!

— Абсурд! След този случай не бих сменила сама дори акумулатора на колата си — тя насочи детектора към стената и докладва: — Показва нула.

— Добре. Къде отива кабелът?

— Единият му край е прикрепен към железен прът, като онзи от знака на автобусната спирка. Виждам, че е обгорял на мястото на контакта. Насочен е към дъното на асансьорната кабина. Другият край е свързан с дебел кабел, който влиза в електрическо табло на стената, боядисано в бежово. Прилича на голям медицински шкаф. Кабелът „Бенингтън“ е свързан с главната линия чрез един от онези дистанционни прекъсвачи, какъвто намерихме на предишното местопрестъпление.

— Това е входящата обслужваща линия — обясни той и добави, че подобни сгради не получават електроенергия по същия начин като жилищните. — Но тази поема по-голямо напрежение като уличен трансформатор: 13 800 волта, и постепенно сваля волтажа, докато стигне до офисите. Така е при локалните мрежи. Кабината се е придвижила надолу, ударила е железния прът… Някъде там трябва да има още един прекъсвач за асансьора. Той е трябвало да спре кабината точно преди да достигне фоайето на приземния етаж. За да може пътниците да натиснат бутона за алармата. С ръката върху панела и крака във водата, човекът е затворил кръга и токът преминал през него и през всеки, когото е докоснал.

Сакс огледа внимателно мястото, откри другото устройство и уведоми Сомърс.

Той й обясни как да демонтира кабелите и какво да търси. Преди да прибере всички доказателства, тя ги номерира и им направи снимки. После благодари на изобретателя и му каза, че това е всичко засега. Те прекъснаха връзката и тя извървя решетката, като включи входа и изхода към мазето. Изходът се оказа врата с елементарна ключалка, наскоро отваряна с лост, която водеше към задна уличка. Тя фотографира и това.

Беше готова да се качи горе и да потърси Пуласки, когато нещо я спря.

Четири жертви в асансьора.

Сам Ветър и двама други убити в хотела, още няколко в болницата. Луис Мартин.

И скован от страх град. Страх от невидимия убиец.

Тя чу гласа на Райм в главата си: „Трябва да станеш той“.

Остави доказателствата до стълбището и се върна към дъното на шахтата.

Не беше лесно да свърже в едно фанатика, повел кръстоносен поход срещу цивилизацията, и хладнокръвния тип, пресмятащ всичко до най-малка подробност при атаките си. Двата изградени в съзнанието й образи просто не си пасваха. Всеки друг на негово място щеше да застреля Анди Джесън или да вдигне във въздуха завода в Куинс, но Галт бе избрал този труден път, използваше сложно оръжие и убиваше невинни хора.

Какво означаваше това?

Аз съм той…

Аз съм Галт.

Изведнъж съзнанието й се проясни и отговорът изскочи: „Не ме интересува мотивът. Не се замислям защо го правя. За мен това няма значение. Важна е техниката, цялото ми внимание е насочено върху нея, трябва да измисля идеалната снадка, връзка, прекъсвач, за да мога да причиня възможно най-големи щети. Това е центърът на моя свят. Аз се пристрастих към самия процес, пристрастих се към електричеството…“

С тази мисъл дойде и друга: „Всичко зависи от ъгъла. Той трябва да… аз трябва да поставя пръта на точното място под точния ъгъл, за да докосне пода на кабината, когато тя почти достига до етажа, но не съвсем. Което означава, че трябва да наблюдавам отдолу всичките операции на асансьора, от всеки ъгъл, за да се убедя, че противотежестите, моторът и кабелите му няма да избутат металния прът встрани и да попречат на моя кабел да си свърши работата. Трябва да разуча шахтата от всички възможни ъгли. Трябва!“.

Сакс застана на колене и направи кръг върху мръсния под в основата на шахтата, навсякъде, където Галт би могъл да види кабела, пръта и контактите. Не откри пръстови отпечатъци, нито следи от обувки. Но откри места, където наскоро някой е стоял, и реши, че е логично той да е приклякал там, за да огледа по-добре смъртоносната си система.