Джефри Дивър - Сенчеста зона

Райм се загледа в Макданиъл. Агентът говореше по телефона. Слушаше внимателно и кимаше. Стрелна с поглед протежето си. После благодари и затвори телефона.

— Един от моята Т и К група е направил нов пробив. Малък, но е истинска златна мина. Една от другите думи в името на терористичната група е „земя“.

— „Справедливост за Земята“ — каза Сакс.

— Може да има и още думи, но засега са сигурни тези: „справедливост“, „за“ и „земя“.

— Поне разбрахме, че става дума за екотерор — измърмори Селито.

— Не намерихте ли съвпадения в базата данни? — попита Райм.

— Не, но не забравяйте, че всичко е в сенчестата зона. Сред облаците. Има и още. Вторият след Рахман в групата изглежда е човек с името Джонстън.

— Англо.

„Но с какво ни помага това — ядоса се Райм. — Как ще ни помогне да открием мястото на атаката и да я предотвратим, когато остават няколко минути? И какво адско оръжие е измислил този път кучият му син? Друга волтова дъга? Друг смъртоносен кръг на публично място?“

Очите му зашариха безцелно из написаното на дъската.

Макданиъл се обърна към Хлапето:

— Намери ми Делрей!

След няколко секунди гласът на агента се разнесе из стаята през говорителя:

— Кой е?

— Фред, Тъкър е. Аз съм с Райм и други хора от полицията.

— У Райм ли сте?

— Да.

— Как си, Линкълн?

— Бил съм и по-добре.

— Да, всички сме така.

Макданиъл взе думата:

— Фред, чу ли за новите искания на Галт и крайния срок?

— Асистентката ти ме информира. Каза ми и за мотива. За левкемията.

— Имаме потвърждение, че става дума за екотерор.

— Какво общо има това с Галт?

— Симбиоза.

— Какво?!

— Симбиотична структура. На моя език… работят заедно. Групата се нарича „Справедливост за Земята“. И вторият след Рахман се нарича Джонстън.

— Но те гонят различни цели — разсъди Делрей. — Как са се намерили? Рахман и Галт?

— Не знам, Фред. Но не това е важното. Вероятно са прочели публикациите му за рака и са се свързали с него. Всичко е станало по интернет.

— О!

— Крайният срок е след няколко минути. Твоят човек пусна ли някаква информация?

Пауза.

— Не, Тъкър. Нищо.

— Нали имахте среща? В три часа?

Отново колебание.

— Да, имахме. Но все още не разполага с конкретни факти. Трябва му време да навлезе по-дълбоко под повърхността.

— Скоро целият шибан свят ще бъде под повърхността — изруга агентът и това изненада Райм. Не си бе представял, че от устата му могат да излязат подобни думи. — Добре, обади се на твоя човек и му кажи, че името е „Справедливост за Земята“. И за новия играч, Джонстън.

— Добре.

— Фред?

— Да?

— Този твой информатор… само той ли има някаква следа?

— Да.

— И не е чувал нищо? Нито едно име?

— Боя се, че не.

— Добре, благодаря — каза разсеяно Макданиъл. — Направил си, каквото си могъл.

Сякаш не очакваше нещо повече от него.

Кратка пауза.

— Да.

Те прекъснаха връзката. Райм и Селито забелязаха киселото изражение на федералния агент.

— Фред е добър специалист — обади се Селито.

— Да, много добър — отвърна бързо Макданиъл. Прекалено бързо.

Но въпросът за Фред Делрей и мнението на Макданиъл за него веднага мина на втори план, когато мобилните телефони на всички в къщата, с изключение на този на Том, зазвъняха. Всички в продължение на пет секунди.

Източниците бяха различни, но информацията — една.

Въпреки че до крайния срок оставаха още седем минути, Рей Галт бе ударил отново. И отново бе убил невинни хора.

Източникът на Селито им даде подробностите. Един патрулиращ полицай с младежки глас докладва — асансьор в офис сграда в Мидтаун с четирима пътници.

— Беше… беше ужасно…

Нещо го задуши и той се закашля. Може би от дима. А може би беше опит да прикрие вълнението си. Полицаят се извини и обеща да се обади след няколко минути.

Но не го направи.

И пак онази миризма.

Щеше ли някога Амелия Сакс да се отърве от нея?

И дори да изтърка дрехите и кожата си до кръв, дори да отстрани миризмата от тях, щеше ли някога да я забрави ?

— ДССМ? — попита тя един полицай от „Технически отдел“ и посочи към асансьора.

Доказан смъртен случай на местопрестъплението.

— Точно така.

— Къде са труповете?

— В коридора. Знам, че замърсихме мястото на престъплението, детектив, но в кабината имаше толкова дим, че нямаше как да разберем какво става вътре. Трябваше да я освободим.

Тя го успокои, че всичко е наред. Проверката на състоянието на жертвите беше приоритет. Освен това нищо не замърсяваше мястото на престъплението повече от един пожар. Какво значение имаха още няколко отпечатъка?