Джефри Дивър - Сенчеста зона

Купър започна веднага анализа на писмото. След десет минути беше готов.

— Няма нищо ново, Линкълн. Същата хартия, същата писалка. Неясен източник. Още реактивно гориво. Алтернативно също. Това е.

— Мамка му!

Като да отвориш сутринта на Коледа красива кутия за подаръци и да откриеш, че е празна.

Райм забеляза свития в ъгъла Пуласки. Главата със стърчаща руса коса беше наведена напред, а той говореше тихо по телефона. Разговорът явно беше личен и Райм можеше да се обзаложи, че нямаше нищо общо със случая „Галт“. Говореше с болницата, за да разбере състоянието на ударения от него човек. Или вече се обаждаше на близките на мъжа и поднасяше съболезнования.

— Тук ли си, Пуласки? — изгърмя гласът на Линкълн.

Той веднага затвори телефона.

— Сър, аз…

— Защото ми трябваш тук.

— Тук съм, Линкълн.

— Добре. Обади се на Въздушен контрол и на транспортна полиция, кажи им, че имаме писмо с нови искания и открихме още реактивно гориво. Да засилят охраната по летищата. Звънни и в Министерството на отбраната. Военните обекти също може да са мишена на новата атака, особено ако Тъкър се окаже прав и терористите също са намесени. Ще се справиш ли? Да говориш и с Пентагона? Да ги запознаеш с обстановката?

— Да, сър. Ще го направя.

Райм се обърна към дъската с доказателствата и въздъхна. Симбиотични връзки на терористични групи, кълбесто дъждовни комуникации и невидим заподозрян с невидимо оръжие.

А другият случай? Опитът да заковат Часовникаря в Мексико Сити? Нищо, освен една загадъчна печатна платка, някакво упътване и неразбираеми числа:

Петстотин и седемдесет и триста седемдесет и девет…

Което му напомни за други числа. Онези на циферблата на часовника в стаята, чиито стрелки отмерваха неумолимо времето до следващия срок.

• Доставено от Бърнард Уол, шеф на охраната на „Алгонкуин“

— нападнат от Галт

— без физически контакт, няма следи

— няма данни за местопребиваването на извършителя, нито за мястото на следващата му атака

• Хартията и мастилото съвпадат с използваните за написване на първото писмо

• Следи от алтернативно и реактивно гориво по хартията

— атака над военна база?

…

• Идентифициран като Реймънд Галт, четирийсет години, адрес: Манхатън, Съфолк Стрийт 227

• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Терористична група? Включен ли е човек на име Рахман? Неизяснено движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“

— пробивът в охраната на склада на „Алгонкуин“ във Филаделфия вероятно има връзка с атаките

— разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и материали“ (оръжие и експлозиви)?

• Бойната група включва мъж и жена

• Неизяснена връзка между тях и Галт

• Раковоболен; наличие на винбластин и преднизон в големи количества, следи от етопозид. Левкемия

• Въоръжен с армейски колт модел 1911 година, четирийсет и пети калибър

Всички се събраха пред телевизора в лабораторията на Райм.

Като прелюдия към пресконференцията на Анди Джесън, която щеше да започне след няколко минути, пуснаха кратко филмче за „Алгонкуин Консолидейтед“ и за самата Джесън. Райм бе любопитен да разбере подробности за тази жена, затова изслуша внимателно говорителя, докато проследяваше кариерата и работата й в компанията. Разбра, че преди нея президент и изпълнителен директор е бил баща й. Но тук не ставаше дума за непотизъм; тя бе дипломиран инженер, после бе учила за мениджър и се бе издигнала до върха, започвайки като обикновен техник на линия на север от Ню Йорк.

Дългогодишен служител на „Алгонкуин“, Джесън беше завоювала честно поста си и говорителят цитира нейни думи от предишно изказване, където тя признаваше, че е изцяло отдадена на работата си и на своята цел — да изведе компанията на първо място в страната по производство и продажби на електроенергия. Райм нямаше представа, че вследствие на дерегулация на пазара преди няколко години електрическите компании се превърнаха и в брокерски къщи: купуваха електричество и природен газ от други компании и ги продаваха на трети. Някои от тях бяха продали дори активите си за производството и преноса на електроенергия и се бяха превърнали в търговци без друга собственост, освен офиси, компютри и телефони.

И купища пари в банките.