Джефри Дивър - Сенчеста зона

— И това беше всичко?

Уол се поколеба, после отвърна:

— В общи линии, да.

— Спомена ли нещо, насочващо за мястото, където може да се крие, или за бъдещия обект на нападение?

— Не, говореше предимно за електричеството, че причинявало рак и че никой не го било грижа.

Райм полюбопитства:

— Господин Уол, видяхте ли оръжието, с което ви заплаши? Има ли вероятност да е блъфирал?

Отново колебание. После:

— Да, успях да го зърна. Четирийсет и пети калибър, 1911 година. Стар военен модел.

— Докосна ли ви? Бихме могли да вземем проба от дрехите ви.

— Не, само с пистолета.

— Къде се случи това?

— На една улица до склад за автомобилни части „Би енд Ар“. Не си спомням точно, сър. Бях много изплашен.

— И това ли беше всичко? — попита Сакс. — Не ви ли зададе въпроси за разследването?

— Не, детектив. Мисля, че искаше единствено писмото му да стигне по-бързо до госпожица Джесън. Не би могъл да измисли по-бърз начин да й го предаде, освен да спре някой от служителите.

Райм нямаше повече въпроси. Погледна към Селито, но той поклати глава.

Те му благодариха и Уол излезе от кадър. Джесън отмести поглед встрани и кимна към някого, който беше влязъл в стаята. После се обърна отново към камерата.

— С Гари Ноубъл имаме среща с кмета. После имам насрочена пресконференция. Ще отправя лична молба към Галт. Мислите ли, че ще помогне?

Не, Райм не мислеше, че ще има някаква полза, но каза:

— Направете го, направете всичко възможно, ако не да го спрем, поне да забавим действията му.

На вратата се позвъни. Бяха Тъкър, Макданиъл и Хлапето.

Райм се изненада. Агентът сигурно знаеше, че предстои пресконференция, но бе пропуснал възможността да се появи на подиума и бе дошъл тук. Отстъпваше лаврите на Националната, за да му донесе лично писмото.

Рейтингът на федералния агент се придвижи отново нагоре.

След като изслуша всичко за Галт и неговия мотив, Макданиъл попита Пуласки:

— Не открихте ли в апартамента нещо за „Справедливост за…“ и Рахман?

— Не, нищо.

По лицето на агента се изписа разочарование, но той побърза да каже:

— Това не противоречи на теорията ни.

— Която е? — попита Райм.

— Обикновена терористична операция, използваща фронтмен, чиято цел съвпада с тяхната. Може дори да не се харесват взаимно, но се стремят към едно и също. За терористичната организация е важно, че хората й са напълно изолирани от отрицателния герой. И цялата комуникация между тях е…

— В сянка? — ухапа го лекичко Райм.

— Точно. Налага им се, защото не искат да демонстрират връзката си с него. Задачите им са различни. Те искат обществено недоверие и разрушение. Той иска възмездие — Макданиъл кимна към профила върху бялата дъска. — Помните ли какво каза Паркър Кинкейд? Галт не използва местоимения? Защото иска да скрие факта, че не действа сам.

— Еко, политически или религиозен терор?

— Всичко е възможно.

Но беше трудно човек да си представи „Ал Кайда“ или талибаните, свързани с емоционално нестабилен човек, обзет от желание за мъст към електрическа компания, защото тя го разболяла от левкемия. Екотерористите бяха по-възможен вариант. Те имаха нужда от човек, запознат със системата. Райм беше склонен да допусне подобен сценарий, но той трябваше да бъде подкрепен с някакво доказателство .

Макданиъл добави, че е получил разрешение неговият Т и К отдел да прегледа електронната поща и връзките на Галт в интернет мрежата. Той разпратил имейли и публикувал коментари в различни групи, свързани с онкологични заболявания. Писал за болестта си и за връзките си с електрическата компания. Но нищо от написаното не намеквало за мястото, където би могъл да се крие или какво е намислил да прави.

Райм изгуби търпение от дългите обяснения на агента.

— Искам да видя писмото.

— Разбира се — отвърна Макданиъл и кимна към Хлапето.

Моля ти се, дай ми ясна следа! Нещо полезно, моля те!

След минута всички зачетоха второто писмо на Галт.

„До Анди Джесън, президент на Алгонкуин Консолидейтед Пауър енд Лайт“

Вие пренебрегнахте предишното ми искане и аз не мога да приема това. Трябваше да се съобразите с разумното ми предложение и да ограничите притока на енергия, но не го направихте. Вие сте виновна за последствията, вие и никой друг. Вашето равнодушие и алчност доведоха до смъртта на хората от днешния следобед. Вие трябва да покажете на хората, че те нямат нужда от наркотика, с който ги захранват, и че има начин да се върнат към екологично по-чист начин на живот. Те не го знаят, но ние сме тези, които трябва да им покажем, че могат. Искам от вас да прекъснете изцяло подаването на прав ток към Североамериканските интер връзки за един час, като започнете в шест часа тази вечер. Това условие не подлежи на коментар.