Оливър Боудън: Братството

— Да влизаме — обади се Марио.

— И още някой те очаква с радост — продължи Клаудия, улови го за ръката и го поведе по стълбите. — Контесата на Форли.

— Катерина? Тук ли е? — Ецио се опита да сподави вълнението.

— Не знаехме кога точно ще пристигнеш. С мама са при игуменката, но надвечер ще се върнат.

— Първо работата — прекъсна ги многозначително Марио. — Тази нощ ще организирам среща на Съвета на Братството. Разбирам, че Макиавели държи непременно да разговаря с теб.

— Значи всичко свърши? — напрегнато попита Клаудия. — Мъртъв ли е наистина Испанеца?

Сивите очи на Ецио потъмняха.

— Ще ви разкажа всичко на срещата тази нощ — отговори й той.

— Добре — съгласи се Клаудия, но по лицето й се изписа загриженост, когато се сбогуваха.

— И предай поздравите ми, моля те, на контесата, когато се върне — подвикна й Ецио. — Ще ги видя довечера с мама. Но първо с Марио ни чака неотложна работа.

Щом останаха сами, Марио проговори със сериозен тон:

— Подготви се добре за срещата, Ецио. Макиавели ще пристигне по залез-слънце. Знам, че ще те засипе с въпроси. Сега ще обсъдим положението, а после те съветвам да отпочинеш — няма да е зле да се поразходиш пак из града.

След дългия разговор в кабинета на Марио Ецио се запъти към Монтериджони. Това, че папата бе оцелял, го измъчваше и той искаше да се разведри. Марио му предложи да посети личния му шивач и да си поръча нов костюм, за да смени овехтелите след дългия път дрехи, и Ецио го послуша. Кръстосал крака, шивачът седеше на работната си пейка и шиеше брокатена мантия в наситено смарагдовозелено.

Ецио харесваше шивача — добродушен мъж, малко по-възрастен от него. Той го поздрави сърдечно.

— На какво дължа тази чест? — попита.

— Май ми трябват дрехи — е леко печален глас отвърна Ецио. — Какво ще ме посъветваш? Но честно!

— Дори занятието ми да беше друго, синьоре, бих ви препоръчал нов костюм.

— И аз така смятах! Добре!

— Ще ви взема мерки. После ще изберете цветове по свой вкус.

Ецио последва заръките на шивача и избра дискретно сиво кадифе за жакета и вълнен плат в тон за панталоните.

— Ще бъде ли готов до довечера?

Шивачът се усмихна.

— Не и ако искате да си свърша работата, както трябва, синьоре. Но ще се постарая да го пробваме утре по пладне.

— Добре — отговори Ецио, надявайки се след срещата довечера да не се наложи да напусне незабавно Монтериджони.

Пое към главния градски площад, но по пътя забеляза привлекателна жена, която се опитваше да вдигне огромна кошница с червени и жълти цветя, очевидно твърде непосилна задача. По това време наоколо почти не се мяркаха хора, а Ецио винаги откликваше с готовност на дама в беда.

— Да ви помогна ли? — попита той и се приближи до нея.

Тя му се усмихна.

— Да, нуждая се точно от човек като вас. Градинарят ми трябваше да ги пренесе, но съпругата му заболя и се наложи да се прибере у дома. Минавах оттук и реших да ги взема, но кошницата е твърде тежка. Мислите ли, че бихте…?

— Разбира се. — Ецио се наведе и вдигна кошницата на рамо. — Толкова много цветя. Вие сте щастливка.

— Наистина! Особено след като ми се притекохте на помощ.

Тя несъмнено флиртуваше с него.

— Защо не помолихте съпруга си или някой друг прислужник? — попита Ецио.

— Имам само една прислужница и тя е по-слаба и от мен — отговори жената. — А съпруг нямам.

— Разбирам.

— Поръчах цветята за рождения ден на Клаудия Аудиторе.

Жената го погледна.

— Звучи забавно.

— Ще бъде. — Тя замълча. — Всъщност, ако искате да ми помогнете още малко… търся представителен мъж, който да ме придружи на празненството.

— Смятате ли ме за достатъчно представителен?

— Да! — отвърна вече по-смело тя. — В целия град не съм виждала по-строен мъж от вас, сър. Сигурна съм, че дори братът на Клаудия — прочутият Ецио — ще остане впечатлен.

Ецио се усмихна.

— Ласкаете ме. Но какво знаете за този Ецио?

— Клаудия — тя ми е близка приятелка — го обожава. Но той я посещава рядко и доколкото знам, трудно се сближава с хората.

Ецио реши, че е време да изплюе камъчето.

— Вярно е, уви! Напоследък наистина… бях далеч.

Жената ахна.

— О, не! Вие сте Ецио! Не мога да повярвам! Но, да, Клаудия спомена, че ви очаква. Празненството е изненада за нея. Обещайте да не й казвате!

— А сега е ваш ред да ми се представите.

— О, разбира се. Аз съм Анджелина Сереса. Обещайте сега!

— С какво ще откупите мълчанието ми?