Арчибалд Кронин - Канарските острови

— Чели ли сте Платон? Дявол да го вземе, ето един тип, който знае много! Той ме накара да мисля за разни неща, за неща… за които сам никога не бих се сетил! Знаменит човек, няма какво да се каже. Трябва да четете Платон, младежо, ако имате време, разбира се.

Но Харви, отдаден на мислите си, с втренчен поглед, даже не съзнаваше, че тази реч е предназначена за него. Той стана, обърна се на другата страна и излезе от трапезарията. Изкачи стълбичката и тръгна към мостика. Там беше помещението с уредите за навигация и каютата на капитана. През една отворена врата той го видя да пише, седнал до маса, покрита със зелено сукно.

Харви си наложи да се овладее и влезе. Капитан Рентън вдигна глава и го проучи с жив поглед. Беше нисък на ръст, с походката на налитащ на бой петел. Очите му бяха студени, брадата остра, а главата покрита със сиво-бели коси. Тясната мушама му придаваше известна твърдост, която още повече подчертаваше непримиримото и категорично държане. Един портрет на Нелсон, рисуван с молив, беше окачен на стената срещу него. Той имал, казваха, известна прилика с този велик човек, от когото безгранично се възхищавал.

— Какво има, господине? — провикна се капитанът като видя влезлия Харви. — В този момент съм много зает.

— Казвам се Лийт — отговори Харви с твърд глас. — Доктор Лийт. Имам един въпрос към вас.

— Сега ми е невъзможно, господин докторе. Елате след един час, ако желаете. Вижте, боцманът е още на мостика. Освен това, аз имам много малко свободно време.

Харви не помръдна, но яркочервени петна пламнаха по мъртвобледите му бузи.

— Дали сте заповед на стюарда…

— Аз заповядвам на моя кораб, доктор Лийт… и командвам по мое усмотрение.

Двамата мъже мълчаливо премериха сили с поглед, но в очите на Харви се четеше голяма мъка.

— Бих искал да проявите разбиране — бавно и с усилие произнесе най-после той. — Лудост е да прекъсна изведнъж. Трябва да стане постепенно. Аз познавам проблема си по-добре от всеки.

— Не се и съмнявам, доктор Лийт — отговори Рентън с рязък тон, — но тук решавам аз. Имах разговор с вашия приятел, доктор Исми, и ние двамата се съгласихме, че за сериозните болести са нужни силни лекарства. Вие няма да получите нито капка алкохол на борда на моя кораб. Примирете се с това положение един път завинаги. Това е за предпочитане. Аз съм уверен, че на връщане ще ми благодарите.

Смъртна бледост заля лицето на Харви и устните му потрепериха.

— Разбирам — провикна се той горчиво. — Трябва да бъда спасен на всяка цена, независимо от желанието ми. Трябва да се върна накичен с венец! Боже мой! Колко е смешно! Да живее отечеството! Обичайте ближния си и бъдете милосърдни! С ритник ме хвърлиха в пропастта и с ритник искат да ме върнат към светлината!

Капитанът извърна глава. Очите му се спряха върху портрета на Нелсон, след това отново се извърнаха към Харви.

— Вие сте преминали през жестоко изпитание — каза той като натъртваше думите и бавно почукваше с писалката си по масата. — Да, преживели сте тежки моменти. Давам си сметка за това и си позволявам да ви засвидетелствам моята симпатия.

— Вашата симпатия! — избухна Харви. — Хич не ме е грижа за нея! — Той спря изведнъж, потръпна, след това лицето му отново замръзна.

И без да прибави нещо, излезе от каютата. Усети началото на пристъпа. Силни болезнени удари разкъсваха мозъка му, светлината режеше очите му. Обхвана го непреодолима слабост и му прилоша. С мъка овладя неразположението си и се върна в каютата. Прав, със скованите движения на автомат, той видя като на сън цялата безполезност на живота, всичките нещастия, с които бе изпълнено неговото съществуване. Когато най-после се хвърли на леглото, от устните му се изтръгна звук, наподобяващ ридание.

В една двойна каюта мъж и жена, прави, със сключени ръце, се молеха, дълбоко свързани в порива на духовно единение.

Той беше около тридесетгодишен, висок и строен, доста внушителен, облечен в сив костюм с повдигнати рамене, кестенява коса, волева брадичка под плътни устни, влажни очи и фини ноздри. Белите му изящни ръце с гъвкави движения следяха молитвата, която произнасяше със звучен глас, малко артистичен, без да бъде неприятен, със силен американски акцент.

— Дай на нашата мисия, о, Господи, твоята помощ и твоята благословия. Нека светлината ти да огрее тези острови, самотни в нощта, където толкова души, чужди на истинското слово, са хвърлени в мрачна пустош. Позволи на твоя покорен служител Робърт, на твоята смирена служителка Сузана, да бъдат изразители на твоята божествена милост. Помогни ни, Спасителю. Дари твоя служител Робърт с познание на този чужд език и влей в твоята служителка Сузана неотслабваща енергия и душевна чистота. Бъди с нас, о, Боже, умоляваме те. Дай ни сила смело да посрещнем болестите, изкушението и подигравките на тези, които не вярват. Дай ни твоето свято милосърдие и стремеж към твоите духовни дарования. Помогни ни никога да не забравяме, че няма нищо невъзможно за тези, които имат твоята божествена подкрепа.