Арчибалд Кронин - Канарските острови

— Какъв вятър! — провикна се тя запъхтяна. — Може да изтръгне и рогата на бик… — Тя пооправи полата си доста безсрамно. — Санта Мария! Толкова силен вятър, че малко остана да получа мозъчен кръвоизлив.

И като потупваше нежно лявата си гърда, сякаш да постави сърцето си на мястото му, тя застана в средата на каютата, поемайки си дъх с усилие.

Елиза Хемингуей беше ниска и дебела, толкова дебела, че изглеждаше по-широка, отколкото висока. Пищната й гръд заемаше такова място в това тясно пространство, че Робърт трябваше да отстъпи в отбранителна позиция към дъното на каютата. Лицето на тази матрона беше хитро, косите й гъсти, с червеникав цвят. Ниското й чело, под което като ахатови перли святкаха блестящи очички, и месестите й бузи й придаваха вид на жаба, който се допълваше от изражението й, една странна смесица от дързост, веселие и хитрина. Няколкото наболи твърди косъма над горната й устна подчертаваха нахалния й вид. Роклята й беше с цвят на синя слива, а на врата й се люлееше черна чанта, създаваща сполучлива илюзия за шията на пеликан.

Трентър я изгледа с недоверие:

— Бихте ли седнали, госпожо? — посочи той доста сдържано кушетката.

Тя отказа и така ожесточено поклати глава, че обеците й звъннаха. Без да се срамува, дръпна корсета си, пристъпи напълно свободно и се пльосна на долното легло.

— Карахо коньо! — провикна се тя, като изговаряше испанските думи живописно оцветени с акцента на лондонските предградия. — Ах, по-добре ми е! Изглежда, че изкачих много бързо стълбата, след като побъбрих малко и гаврътнах една чашка с пазачката, пардон, искам да кажа с прислужничката!

Последните й думи внесоха известна студенина.

След малко Робърт загатна смутен, но учтив:

— Аз се надявах, госпожо, че сестра ми Сузана ще може да ползва долното легло. Тя страда от морска болест, а горе люлеенето на кораба се усеща по-силно.

Мама Хемингуей повдигна вежди, сбръчка упоритото си чело и направи гримаса, която наподобяваше усмивка:

— Който изпревари… — каза бавно тя. — Вие знаете тази пословица, нали, господине? „Аз съм тук и тук оставам“, както някой е казал. Защо не сте го заели преди да дойда? Уважавам вашето желание, изпълнена съм с почит към вашите братски чувства и съжалявам Сузана. Ала възрастта е преди учтивостта. И така, решено е, долното легло за старостта, а горния етаж за малката сестричка. Надявам се тя да не повръща върху мен.

Неприятно мълчание последва този изблик и се превърна в ужас, когато мама Хемингуей бръкна с грубата си ръка, по която искряха множество пръстени, в чантата си, измъкна от там къса пура, драсна клечка кибрит в ръба на леглото и преспокойно запуши.

— Carajo — продължи тя невъзмутимо, — много се радвам, че съм сред океана. Да, господине, не мога да сдържа радостта си пред мисълта, че отново ще видя островите. Смешно е, нали? Всъщност в Санта е имало дни, когато съм се отегчавала до смърт и когато бих дала 50 песети, за да почувствам лондонския въздух през някоя мъглива нощ. Женска слабост, разбира се. „Home, sweet home“ 1 1 Дом, сладък дом (англ.). — Б.пр. , както пее Мелба на плочата, която разплаква всички. Обаче, par Cristo, когато съм в родината си, бих дала повече, за да се измъкна…

— В Санта Круц ли живеете? — запита Робърт сухо, но го направи с мисълта, че е по-добре да поддържа разговора, в интерес на сестра си.

— Тридесет години ще станат на Възкресение от първото ми идване в града. — И мама Хемингуей размаха пурата си със замечтано лице. — Мъжът ми, да го вземе дяволът, притежаваше „Кристофър“, един малък крайбрежен кораб, който пренасяше гуано. Честна дума, още усещам миризмата… Ще станат тридесет години на Възкресение… Какъвто си му беше навикът, той се напи в момента, когато корабът минаваше покрай нос Тенериф, загуби координати и изпрати кораба си върху скалите на Анга. Сигурно щях да бъда на дъното на морето заедно с него, ако се бе изпълнило последното му желание, но аз не се давам така лесно и бях единствената спасена от корабокрушението, също като Робин Крузо! Ето как пристигнах в Санта Круц и madre de dios, ето как и останах!

— Изглежда бързо сте свикнала с климата, госпожо — поде малко смутен Робърт. — Намирате ли жителите на страната приятни?

— Трябва да ги приемате каквито са. Не мога да кажа, че ги обичам, нито че ги мразя. Те са хора като другите, нали така? На островите няма само spaniolas. Там ще видите типове с всякакви цветове, като се почне от истинския negro и се стигне до русия метис. Какво значение има това? „Душата на всички ни е еднаква под кожата“, както казва пословицата, и още: „Този, който влезе в царството ми, ще получи мястото, което заслужава и то без всякакви предпочитания“.