Арчибалд Кронин - Канарските острови

— Амин — добави жената.

След това тя продължи със спокоен глас, а лицето й се озари от вътрешен огън, който одухотворяваше словата й:

— Нека брат ми Робърт чрез твоето милосърдие възвърне здравето си, о, Боже, в името на любовта на Исуса, нашия спасител. Амин.

Тя беше много по-ниска от брат си, лишена от елегантност, с много едро, почти несъразмерно тяло. Имаше големи ръце и крака с груби глезени. Лицето й също бе грубо, без финес и без миловидност, вирнатият й нос сякаш беше притиснат от червените й лъскави бузи. Все пак, върху това обикновено лице цареше трогателна простосърдечност и малките й блестящи кафяви очи изразяваха дълбока набожност, набожност, която тя посвещаваше на Бога и на своя Роби.

След моментно вглъбяване братът и сестрата се погледнаха усмихнати, две същества, свързани с дълбоко чувство.

— Ще започна да разопаковам багажа — каза тя най-после. — Предпочитам да не чакам.

Сузана Трентър не можеше да понася пътуването по море. Прекосяването на развълнувания Атлантически океан преди две седмици беше за нея лош спомен. И Робърт с лека подигравка й го припомняше.

— Бъдете спокойна, Сузи, моето момиче. Този път няма да ви стане лошо. С божията помощ ще се наслаждаваме на спокойствието на Галилея след бурята. Всъщност, пътуването е кратко. След седем дни ще бъдем в Лас Палмас, където, мисля, ще имаме един ден престой. После още един ден път до Оротава и едно денонощие след това ние ще пристигнем в Санта Круц. Дребна работа за една такава изпитана пътешественичка като вас…

Той седна на койката, сложи ръце на коленете си и загледа сестра си, която развързваше ремъците на куфара.

— Знаете ли, Сузи, струва ми се, че ние ще заварим благоприятна обстановка за мисията ни в Санга Круц. „Лозята са готови за гроздобер“, ето думите на пастор Хайръм Мак Ати. Той ми писа дълго писмо и изглежда много добър човек, Сузи. Трогнат съм от братския му поздрав и от насърченията му. Ние пристигаме тъкмо навреме. Революцията извърши много промени в Испания, която фактически е метрополия на тези острови. Старият режим е нестабилен. Аз отговорих на пастор Хайръм, че вече е време да се сее истинското слово в тази не особено плодородна нива.

Сузана не слушаше внимателно думите на брат си, но интонациите на гласа му й бяха познати и когато той спря, за да си поеме дъх, тя вдигна очи и му хвърли признателен поглед.

— Аз винаги съм щастлива да работя с вас, Роби, независимо в коя страна. За мен е важно климатът да е добър за здравето ви. Нали не сте забравил да вземете тази сутрин капките, които ви предписаха?

Той поклати снизходително глава и продължи превзето:

— Сигурно ние ще срещнем колебания, предразсъдъци, но това е неизбежно. После имаме и затрудненията с езика, но ние ще успеем, Сузи. Не за пръв път срещаме пречки. В Санта Круц няма да бъде по-лошо от Оквил. Всъщност, каквато и да е задачата, която ни предстои, най-важното зависи от личността, особено когато става дума за разпространяване на словото божие…

Увлечен в красноречието си, той ръкомахаше и очите му горяха. Това неясно бръщолевене не беше лишено от вяра. Някакъв плам оживяваше погледа му и той виждаше себе си, Робърт Трентър, смел пратеник на Бога, мисионер от „Севън Дей Юнити“ от щата Кънектикът, проповядващ евангелието на туземците от Санта Круц и печелейки за Бога ценни души, заблудени до сега от невежеството и порока.

— Ние срещнахме благосклонност, Сузана, а това е добър знак. Капитанът не възрази, когато го помолих хармониумът да бъде преместен в салона. Съумях да разговарям с него както трябва. Ние сме готови да платим разходите, господин капитан, му казах направо. Ние не сме просяци, аз не искам хармониумът на сестра ми да се търкаля в трюма на кораба. За нас този инструмент има по-голяма стойност даже от един автентичен страдивариус.

— Защо да не отслужите божествената служба в салона в неделя, Роби? Ще бъде много хубаво.

— Може би, може би, ако всичко наистина върви на добре. — Той обиколи с поглед каютата. — Единственото нещо, което ме ядосва, е, че нямате самостоятелна каюта. Неприятно е да се живее с една непозната.

— Това няма значение, Роби, щом вие сте добре настанен.

— Видяхте ли въпросната дама, Сузи? Някоя си госпожа Хемингуей, англичанка, която се връщала в Санта Круц, където живеела от много години. Ако е християнка, може би ще ни бъде полезна.

Той едва успя да довърши думите си, когато вратата се отвори, и една дебела жена, без да чука, се втурна в каютата, сякаш някой я гонеше от палубата.