Кэтрин Сатклифф - Мания

Спомените за онзи страшен ден, когато мината избухна преди близо две години, ме завладяха, отпуснах на парапета, стискайки го, и казах:

— Исусе, господин Стъбс. Какво, по дяволите, се е случило?

— Случило? — На тъмното му лице се разля широка усмивка. — Ние току-що ударихме жила, Ваша Светлост. Да, една много добра жила, както изглежда.

Клейтън застана до мъжа, втренчи се в мен с усмивка и вдигна чашата си в тост.

— За бога, ти успя, кучи сине.

Но новините не ми доставиха удоволствие, нито ме успокоиха. Това не означаваше нищо без Мария.

— Трей?

Бързо се обърнах и видях Миракъл, застанала до отворената врата на спалнята. Преглътнах, търсейки очите й.

Тя се усмихна и почувствах как коленете ми отслабват.

— Искаш ли сега да видиш жена си, Ваша Светлост?

Последвах Миракъл в стаята.

Мария лежеше със затворени очи, лицето й бе влажно от пот, косата й, нишки от злато, отразяваше светлината на лампата. Колко крехка изглеждаше тя! Толкова уморена, толкова бледа. Усетих как сърцето ми се качва в гърлото.

Тогава миглите й запърхаха и сините й очите се отвориха, спряха се на мен и тя се усмихна.

— Ето те и теб — каза тя.

Преместих се в леглото, не бях в състояние да сваля поглед от любимото лице.

— Какво има там? — посочи изтощено с ръка.

— Анемонии. — Положих ги на възглавницата до главата й. — Страхувам се, че умряха.

Тя обърна главата си и пъхна в тях носа си.

— Не, не са мъртви, любими. Само малко увехнали. Като мен.

Притиснах устните си към нейните и прошепнах:

— Срамежлива анемония, която никога не разкрива устните си, докато не ги подухне вятъра.

Мария се усмихна в очите ми:

— Искаш ли да се запознаеш със синовете си, Ваша Светлост?

— Син! — Засмях се и докоснах бузата й. — Мария, ти ми даде син.

Тя поклати глава.

— Не ме разбра, скъпи. Дадох ти синове .

Изправих се бавно.

Мария посочи зад мен и аз се обърнах да видя Миракъл с бебе във всяка ръка. Тя се раздвижи през светлината на лампата, а аз погледнах надолу към малките розови лица. Шепнещ глас повтори отново.

Ще ти покажа още чудеса.

Отпуснах се на леглото до жена си. Ръцете й бяха отворени за мен. Сведох глава към сладките й гърди и затворих очи. Наслаждавах се на докосването на пръстите й върху бузите ми.

— Съпруже — прошепна тя. — Всичко е наред, защо плачеш?

— Защото те обичам — казах аз. — И ще те обичам вечно.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7627

Редактори: desi7y, Ralna, denensita, ganinka

Дисоциацията е душевно разстройство, който прекъсва връзките между мислите, спомените, чувствата, действията или чувството за идентичност на личността. Тя е нормален отговор на травма и позволява на ума да се дистанцира от преживяванията, които са прекалено много за психиката по това време. — Б.р.

Хедонизъм — термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада, е добро. Всичко, което не доставя наслада — не следва да получава внимание. — Б.р.

Анемония — на гръцки името означава „вятър“. Анемонията е цветето на пътешествията и на нестабилната любов. Цъфти в края на лятото и началото на есента с бели или розови цветове. — Б.р.

Фартинг — стара британска монета, една четвърт от една стотинка. — Б.р.

Грум Портър — звание, предоставено от краля на Англия на официално лице, отговарящо за организиране на хазарт в двореца на Тюдорите. По-късно той регулира правилата в английските игрални зали. В крайна сметка терминът се използва за собственика или оператора на игрална зала. — Б.р