Кэтрин Сатклифф - Мания

Обикалях в стаята и очаквах закъснялото му появяване. Вратите се отвориха и Ърнест Уудраф влезе. Малък човек с уморени очи, които се взираха в мен през телени очила. Той изглеждаше изненадан, но се усмихна и се поклони.

— Ваша Светлост. Каква приятна изненада.

Харесваше ми Уудраф. Напомняше ми на малтретирано старо куче. Но имаше съвест — нещо, което никога не бях оценявал до този момент.

— Здравей, Уудраф. — Аз се усмихнах и подадох ръката си. — Как си?

Той беше шокиран от предложеното ръкостискане и засия с огромна усмивка, като ми стисна ръката.

— Много добре, Ваша Светлост. Благодаря ви, че питате.

— А съпругата ти? Тя добре ли е?

— О, да. — Главата му се поклащаше така силно, че очилата се плъзнаха до края на носа му. — Доста добре е. Много добре. Ще й кажа, че сте питали за нея. Тя със сигурност ще остане доволна.

Той постави купчина документи на бюрото на Джейкъбсън и ме погледна със странно симпатичен израз.

— Нещо не е наред ли? — попитах аз.

— Аз… — Той прочисти гърлото си и извърна поглед. — Ние очаквахме да ви видим много отдавна. Баба ви съобщи на Джейкъбсън още миналата есен да ви очаква.

— Нима? — Намръщих се.

Вратата се отвори и Джейкъбсън влезе. Лицето му имаше цвета на червено цвекло и се потеше обилно. Той махна с ръка на Уудраф да излезе, дръпна кръглата облегалка на стола зад бюрото си и се втренчи в мен.

Уудраф се поклони леко и напусна офиса.

— Точно така, Солтърдън. Седнете и да се заемаме с това.

Повдигнах едната си вежда и го изгледах отвисоко.

— Забравяте се, сър.

Лицето му стана още по-червено и брадичката му затрепери.

— Моля за извинение. Ваша Светлост , моля, настанете се удобно.

Седнах и кръстосах краката си.

Той прочисти гърлото си.

— Имам ясна представа за причината на това посещение.

— Наистина ли? Тогава непременно ме осведомете.

— Баба ви ме информира, че без съмнение ще дойдете да изискате доказателство за това, че вие и брат ви в действителност сте незаконни притежатели на титлата.

Вгледах се в него и стиснах зъби.

— Искате доказателство, разбира се. Така да бъде. Това е ваше право.

Той се затътри към картотеките и накрая сложи два документа на ръба на бюрото.

— Тук. — Посочи той към единия. — Това е оригиналът на свидетелството за раждането ви. Родният ви баща е самият херцог. Статусът на херцогинята беше подсигурен с този документ, който се пазеше в този офис през всичкото това време. Майка ви е Изабел Пинтър. Била е домашна прислужница. Вече мъртва.

Джейкъбсън прочисти гърлото си и се размърда в креслото си по начин, който събуди подозренията ми. При положение, че вече знаех за начина на зачеването ми, не бих бил изненадан да разбера, че вдовстващата херцогиня е в основата на смъртта на г-жа Изабел Пинтър.

Той посочи към съпровождащия документ.

— Това е официално свидетелство, което провъзгласява вас и Бейзинстоук за наследници на човека, който е ваш баща.

Мина секунда, преди да успея да сдържа гнева си достатъчно, за да говоря. Когато Джейкъбсън се облегна на стола си със самодоволно изражение, почувствах как лицето ми гори от унижение.

— Осъзнавате ли — каза той, — че ще трябва да излезете пред обществеността с тази информация…

— Разбирам напълно последиците от тези действия, Джейкъбсън. Може да съм копеле, но не съм идиот.

— И перфектно разбирате последиците, които ще произтекат относно дъщеря ви.

Станах от стола и се опрях на бюрото, тялото ми се тресеше от гняв и омраза.

— Кучи син. Напълно съм наясно, че дъщеря ми е починала.

Той премигна и си пое дъх.

— Имаш разрешението ми да кажеш на кучката да върви право в Ада. Аз ще съм зад нея, Джейкъбсън. Плътно.

Той извика и блъсна стола си назад към стената с такава сила, че прозорците се разтърсиха.

Вратата се отвори широко зад мен и Уудраф се втурна трескаво, кършейки ръце.

— Има ли някакъв проблем? — попита той.

— Няма проблем — казах му, поех дълбоко въздух и се облегнах назад в стола. — Тъкмо се канех да обсъдим причините за идването ми в Лондон с този… господин. — Погледнах през рамо Уудраф, отправяйки му лека усмивка. — Наистина. Всичко е наред. Нямам никакво намерение да пречупя мазния врат на работодателя ти, освен ако той не възнамерява да ме предизвика още веднъж.

Ниският човек погледна Джейкъбсън, след това мен, устните му се разделиха като да заговори, но след това премисли.

— Махай се — сопна се Джейкъбсън.