Кэтрин Сатклифф - Мания

Не можех да се отърся от образа на Томас, който ме преследваше в съзнанието ми. Начинът, по който очите му светеха като нажежено желязо, надеждата — не, вярата — която трептеше в гласа му, докато шепнеше за потенциала на мината.

Никога преди не съм бил мечтател, но сега мечтата грееше в мен, все повече и повече с всеки удар на сърцето ми.

Приближавах жилището и хвърлих поглед към улицата, където под една газова лампа стоеше файтон. Докато забързвах стъпките си и ровичках в джоба си за ключа, един глас ме спря.

— Ваша Светлост?

Обърнах се и погледнах през пороя.

Ърнест Уудраф стоеше пред файтона, а дъждът се стичаше на вадички от шапката му.

— Какво, по дяволите, има, Уудраф? — казах.

— Ваша Светлост. — Той направи бърз поклон и пристъпи напред. От близката газова лампа мокрото му лице светеше като разтопено злато. — Може ли да поговоря с вас?

Мръщейки се, аз му кимнах бързо и отключих вратата, стъпвайки встрани, за да му позволя да влезе в жилището.

— Дяволски неприятна нощ, Ваша Светлост.

— Така е. — Свалих си пелерината и се протегнах за неговата. Посочих с глава близкия салон.

Той влезе в стаята с колебливи стъпки, кършейки ръце, докато аз наливах по едно питие.

— Изглеждаш дяволски измръзнал, Уудраф. Колко дълго ме чака?

— Няма значение. Добре съм. — Той изпи питието си учудващо бързо. Ръцете му трепереха.

— Седни, човече, преди да паднеш. — Заведох го до един стол. — За какво, по дяволите, е всичко това?

Той потърка лицето си с една ръка, а погледът му се премести обратно към гарафата с портвайн.

— Имате ли нещо против? — Той ми подаде чашата си.

Напълних я, взех един стол и зачаках.

Уудраф се загледа в чашата си, пое си дълбоко дъх.

— Първо, позволете ми да кажа, че решението ми да дойда тук не беше лесно, Ваша Светлост. Работя за Джейкъбсън вече двадесет години. Двадесет гадни, мизерни години. И не го харесвам; никога не съм го харесвал. Но финансовата компенсация си струваше всички обиди, които бях принуден да понеса.

Облегнат на стола, той срещна погледа ми директно.

— Но идва момент в живота на човек, когато той трябва да отстоява кауза, която е правилна. Достойна кауза. Не съм особено горд от себе си, задето през годините се поддавах на съмнителния морал на Джейкъбсън и бизнес практиката му. Но това е естеството на звяра, приложението на закона, нали?

— Да — казах аз. — Предполагам, че е така.

Той прочисти гърлото си.

— Ваша Светлост, не можех да не подслушам разговора ви с Джейкъбсън този следобед. И не можех да не забележа изражението ви, когато напуснахте офиса му. То бе на човек, който се бори с гордостта си, уплашен, но твърдо решен да рискува всичко за последен шанс да постигне това, което ще възстанови достойнството му и ще го възнагради с надежда, че го очаква по-светло бъдеще.

Ухилих се.

— Сигурен съм, че не сте дошли тук в това ужасно време и чакайки часове навън, само за да ме потупате по гърба заради затягащата се примка около врата ми.

— Не — отговори той мек, колеблив глас. — Аз просто искам да разберете, че в този момент, когато погледнах в очите ви, стигнах до извода за себе си. Човек не е човек без достойнството си. Бил съм твърде дълго без достойнство, Ваша Светлост.

Той бръкна в джоба на сакото си и издърпа два документа, които бяха сгънати наполовина. За един дълъг момент ги разглежда, хартията трепереше в ръката му. Тогава ми ги подаде.

Отворих ги и видях свидетелства за раждане, моето и на Клейтън. Бавно вдигнах поглед и го погледнах в очите.

Уудраф преглътна и махна с ръка към документите.

— Те са единственото доказателство за извънбрачно ви раждане, Ваша Светлост. Единствената причина, поради която те още съществуват, е, че вдовстващата херцогиня ги използваше, за да манипулира баща ви. Тя ги задържа дори след смъртта му, разбира се, в случай че някога възникне въпрос относно вас или брат ви. За информация, Ваша Светлост, Изабел Пинтър отиде в гроба с тайната си. Единствените други лица, които са запознати този злощастен въпрос, сме аз и Джейкъбсън. Ако тези документи изчезнат, няма да има доказателства, които да свидетелстват за истината относно законността на раждането ви… или липсата на такава.

Погледнах към пожълтялата хартия в ръката ми, мислите се блъскаха в главата ми. Без този документ отново щях бъда свободен човек, свободен от манипулациите на вдовстващата херцогиня. Да, тя би могла да ме уличи в лъжа, би могла да очерня баща ми и съпругата му, репутацията ми или тази на Клейтън. Но…