Кэтрин Сатклифф: Мания

Хауърт

Йоркшър, Англия

Вдовстващата херцогиня на Солтърдън кацна като врана на църковната скамейка. Упоритата й брадичка беше издадена напред, челото й — набръчкано, осеяно със старчески петна, а раменете й бяха леко прегърбени под черната дреха, която носеше. В крайна сметка не беше дошла, за да празнува най-обсъждания брак след този на брат ми Клейтън, оженил се за червенокоса скитница, която живееше в един рушащ се фар и открадна кралските коне.

Загрубелите, украсени със скъпоценни камъни пръсти на вдовицата се свиха около дръжката на бастуна, с който си помагаше да куцука напред-назад, и с нетърпение потропна по пода на параклиса, без да поглежда нито наляво, нито надясно, привидно глуха за шушуканията и кикота на гостите, които се бяха събрали в църквата повече за забавление и от извратено любопитство, отколкото да почетат булката и младоженеца.

Но не беше глуха, разбира се. Аз, Трей Хоторн, непочтеният, скандален и позорен херцог на Солтърдън, проклятието на вдовишкото й съществуване, подозирах, че слухът на баба ми бе все още толкова остър, колкото диамантите на абсурдно кичозния пръстен на лявата й ръка. Ако някой в околността само споменеше името Солтърдън с нещо по-различно от почит, тя разбираше за това — и Бог да е на помощ на „омразния оскърбител“.

— Противна стара кучка — промърморих аз, докато се взирах отвъд открехнатата енорийска врата право в сивите очи на баба ми, същите като моите, и я наблюдавах как повдига тънката си посивяла вежда. Знаех много добре, че тя може да чете по устните ми.

Отвърнах на погледа й, презрително извил устни, вдигнах чашата с портвайн в тост и се поклоних леко, повече подигравателно, отколкото учтиво.

— Все още можеш да се откажеш — разнесе се гласът на брат ми близо до ухото ми. Рязко обърнах глава. Алкохолът във вените ми бе замаял главата ми достатъчно, за да залитна назад.

Лицето на моя брат-близнак изплува пред мен, мой огледален образ — леко начупена тъмна коса, стоманеносиви очи, изсечени черти и уста, която изразяваше еднакво загриженост и обърканост от положението, в което се намирах.

Но приликите свършваха дотук.

Докато Клейтън Хоторн притежаваше сърце и душа на светец и благословен късмет, аз, от друга страна, бях на косъм от това да горя вечно в огньовете на ада.

Неслучайно приятелите ми ме наричаха Дявола .

Брат ми се намръщи и постави едната си ръка на рамото ми, предлагайки ми подкрепата си. Въздъхна тежко и поклати глава.

— През последните три години единствената ти цел в живота беше да караш баба да страда и тя наистина страдаше. Пропиля наследството си, постоянно намираше начини да подклаждаш клюките, които се носят за теб в лондонското общество, и накрая успя да скандализираш всички с върховното си отмъщение — да се ожениш, но не за някоя от достойните млади дами, които бе избрала баба, а за скандалната и обиграна жена, развеждала се три пъти и овдовявала два пъти. Склонността й да изневерява на съпрузите си и да ги съсипва финансово надвишава дори твоята репутация. Едуина Нарвал Фрайдентроп Тромонд Уолстетър Роудс е… е…

— Уличница. — Изпих последната глътка портвайн и захвърлих празната чаша настрани. — Курва… Проститутка… Кучка… Повлекана… Сводница… Блудница… — Ухилих се и примигнах лениво към Клейтън. — Да продължавам ли?

— И ти ще се ожениш за нея.

Свих рамене и оправих копринената си вратовръзка.

— Точно така.

— Бракът ви няма да продължи дълго.

— Разбира се, че не, но поне е забавна в леглото и е богата. А в случай че не си забелязал досега, имам нужда от пари.

Клейтън присви очи.

— Как мога да не забележа? Миналата година имението Торн Роуз беше доведено до просешка тояга. Персоналът ти се състои от миячка на чинии, която е готова да задигне сребърните прибори, които все още не си продал, за да платиш хазартните си дългове; иконом, който през повечето време се търкаля по пода, тъй като е изпил прекалено много вино, и коняр, който е толкова мързелив, че по цял ден лежи, а конюшнята е затънала в мръсотия. Трей, ако имаш нужда от пари…

— Няма да ги взема от теб!

Лицето на Клей помръкна от разочарование.

— Да му се не види, братко, не прави това. Знам, че все още те боли…

— Не искам да те слушам.

Избутах брат ми настрани, тръгнах нестабилно към двукрилия прозорец и погледнах навън. Докъдето стигаше погледът ми се виждаха единствено луксозните карети на всяко едно високопоставено семейство със синя кръв в Англия.