Кэтрин Сатклифф: Мания

Тя, чиито ръце някога успокояваха трескавото ми чело и галеха пениса ми с такава невероятна нежност, че достигането на върха в топлото й гъвкаво тяло изглеждаше като светотатство.

Болно копеле.

Дори когато стоях отвън пред вратата й, спомените за любовните ни мигове бавно ме изпълваха с желание към нея, мъжествеността ми се надигаше от топлина и твърдост, която ме караше да стискам зъби.

От момента, в който я погледнах в очите преди години, копнеех за Мария Аштън. Извивката на пълните й тъмночервени устни бе единствената причина да оцелея.

Моята… прелестна мания.

Бавно плъзнах ключа в ключалката, като притиснах ухо до вратата, ослушвайки се за всеки намек за това, че е дошла в съзнание. Завъртях ключа, който щракна толкова силно в този напрегнат момент, че трепнах.

Бутнах леко вратата с пръстите си и тя се отвори.

Слънчева светлина нахлуваше през отворения прозорец, където Мария седеше на широкия перваз. Бе съблякла меката тънка памучна нощница, с която я бях облякъл. Голата й кожа, бледа като мляко и белязана от дълбоки охлузвания, блестеше с всички цветове на дъгата, сякаш бе ефирен дух, готов да полети.

Лицето й бе вдигнато нагоре към късното следобедно слънце. Помътнелите й сини очи блестяха на светлината. Бризът, прокрадващ се през завесите от двете й страни, разбъркваше къдриците на прелестната й някога коса.

Обърна глава и все още празните й очи се вторачиха в мен — отначало с погледа на елен, взиращ се в дебнещите очи на преследвача си, след това с объркване, а накрая…

Тя изчезна.

Преди вцепенените ми крайниците да могат да се втурнат към прозореца, за да я спра, тя изчезна, разтворила ръце като политаща птица.

От гърлото ми се откъсна вик, докато се препъвах към отворения прозорец и погледнах надолу, където тя лежеше по гръб на дебелата тъмнозелена трева, изпъстрена с диви анемонии. Едната й ръка беше извита под главата й, единият крак напред, а другият — сгънат в коляното. Приличаше на марионетка.

Очите й бяха отворени, втренчени в моите, а червените й устни бяха извити, каквито са били винаги в сънищата ми.

— Състоянието й е плачевно, разбира се. Крайно недохранена и дехидратирана. Скокът от прозореца изглежда не е нанесъл много вреди, но смея да твърдя, че някои от костите й са били чупени в миналото. Вижте как бедрената кост е извита леко тук. Била е счупена и лошо наместена, ако изобщо е била намествана. И пръстите тук, и тук, точно под глезена. Откритите рани по стъпалата и краката без съмнение се дължат на нехигиеничните условия, в които е била принудена да живее. Също така, Ваша Светлост, тя е психически увредена.

— В смисъл?

Втренчих се в стария лекар Жул Гудбоди. Хърбърт го бе намерил в Хауърт, когато излизал от „Черния бик“ със зачервени от бира бузи. Гласът му звучеше като баритонов гръм, рязък в изразяването, така че да увери умиращите в неизбежността от смъртта.

— Тя е напълно луда — обясни той, след това отвори капачето на часовника си и се загледа в него с извити надолу устни. — Да, да, съвсем луда. Ще бъде най-добре за вас, ако незабавно я върна в Менсън.

— Очаквам да я излекувате.

Лекарят затвори часовника с щракване и прибра богато украсения сребърен ланец в джоба на жилетката си. Размишлявайки, той се загледа през прозореца в далечината към извиващия се селски път и полуразрушената каменна стена, където легиони полски врани се бяха наредили по покритите с лишеи камъни.

— Лечението на такива наранявания не е толкова просто като изпускане на гной от цирей или шиниране на счупена кост. Не можем да отворим черепа, да бръкнем там с инструмент и да извадим болестта.

— Трябва да има нещо, което можете да се направи, някакъв начин да й се помогне.

— Само времето, Ваша Светлост. Доброта, нежност и, преди всичко, търпение. — Той подчерта „търпение“, размахвайки енергично показалец към тавана.

— Ах, търпение — засмях се сухо в лицето на мъжа. — За съжаление съм известен с нетърпението, грубостта и жестокостта си, сър.

— Можете да се опитате да се покаете, Ваша Светлост.

— С надеждата, че Бог ще бъде толкова доволен от спечелването на още един грешник и ще ме възнагради с качествата, които ми липсват?

— Изкуплението не трябва да се предприема твърде бързо. Това ще изглежда малко лицемерно.

Вдигнах чашата си с портвайн и я загледах.

— Досега Бог не ми е помагал.

— Напротив. Още с раждането си вие сте получили богатство и положение, родители, които са ви обичали…