Кэтрин Сатклифф - Мания

В този момент се влюбих в нея.

Безусловно.

Изстисквайки водата от кърпата, бавно застанах до леглото, взех ръката й и я поставих с дланта надолу върху моята. Тя не забеляза.

Очевидно беше все още… дисоциирана 1 1 Дисоциацията е душевно разстройство, който прекъсва връзките между мислите, спомените, чувствата, действията или чувството за идентичност на личността. Тя е нормален отговор на травма и позволява на ума да се дистанцира от преживяванията, които са прекалено много за психиката по това време. — Б.р. ?

Лицето й бе обърнато към прозореца, беше се втренчила в слънчевата светлина, без да мига, сякаш бе заспала с отворени очи.

Проследих с пръст извивката на скулата й, продължих надолу по изпитите хлътнали бузи, покрай крайчето на устните й, проследих линията на челюстта й и стигнах до меката част на ухото. Усмихнах се, тя имаше невероятни уши — деликатни и правилни като раковини. Веднъж проследих малките гънки на ухото й с език, карайки я да тръпне. Да се кикоти… и да стене.

Поколебах се едва когато достигнах шията й. Леко докосвах прозрачната й като порцелан кожа. Можех да усетя пулса й, проследявайки тъмносините вени, които прозираха отдолу.

Всяко отделно туптене на сърцето й отекваше в главата ми.

Мария.

В този момент се чувствах безмълвен, както когато тя дойде за пръв път в Торн Роуз. Отчаян, изпълнен със страх и гняв, Затворих очи, борейки се срещу прилив на емоции… и спомени.

Тя се появи пред мен, облечена в бяла драпирана памучна дреха, държаща свещ в бледата си ръка. Носеше се към мен като видение, косата й блестеше на светлината на свещта. Почувствах се замаян и отчаян, но когато яростният гняв се събуди в мен, нещо в детинския й вид ме плени и легнах, дишайки едва като човек в присъствието на сърна. Ако само примигнех, тя можеше да избяга.

Ах, Мария. Сладка Мария. С радост бих изтъргувал здравия си разум, собствения си живот, ако трябва, само да мога да върна часовете, дните, годините, да върна така любимата ми душа.

Когато ужасът и вкочанеността ми започнаха да изчезват под слънчевите лъчи, галещи плътта ни, ръката ми все още бе увита собственически около нейните. Гневът ми се надигна. Погледнах надолу към профила й — бузата й бе сгушена в пухената възглавница — и почувствах нов прилив на отчаяние.

Някога я преследвах като обсебен от лудостта, която сега бе обхванала нея. По-късно я мразех с настървението на бясно куче.

Покрих очите си с хлъзгавите от сапуна ръце, чувствайки отвратително чувство на вина. За всичко, което баба ми й бе сторила, което бе сторила на нас. За това, че проклинах недостойната й душа, когато разбрах, че се е омъжила за друг.

Колко малко доверие и вяра таях в сърцето си. Любовта ми към нея се бе превърнала в яростна болка, която ме измъчваше, докато разочарованието и омразата ме погълнат.

„Тя може да бъде опасна.“

Нямаше нищо опасно в ръцете й, когато прокарах влажната топла кърпа надолу по меката, бледа кожа от лакътя до китката.

Нямаше нищо опасно в раменете й, крехки и леко отпуснати, бели като чаршафа, върху който си почиваше. Погледът й все още бе втренчен в прозореца, а лицето й — позлатено от слънчевата светлина.

Нито в гърдите й. Най-меките кълба, които някога съм вкусвал, сладки като марципан. Дори сега жадувах да ги докосна, да ги покрия с длани и да поема всяко нежно розово връхче в очакващите ми устни.

Някой почука леко по вратата.

Плъзнах завивката над гърдите на Мария, отидох до вратата и я отворих.

Хърбърт стоеше там, все още без жакет, със сведени очи и изплашено изражение.

— Жената… — заяви с монотонния глас, който използваше, когато съобщаваше за Едуина.

Затворих за миг очи.

— Предполагам, че бе неизбежно.

— Бихте ли желали да ви донеса питие, Ваша Светлост? Ще се нуждаете от него. Тя е в онова настроение, гарантирам.

— Колко е зле?

Почесвайки се по кичура сива коса, той каза:

— Ноктите й са наточени, а и долових скърцане със зъби.

— Ах, тя е в сравнително добро настроение тогава.

Разменихме си иронични усмивки.

— Копеле! В теб никога не е имало нито капка щедрост, характер или загриженост. Репутацията и името ти олицетворяват хедонизма 2 2 Хедонизъм — термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада, е добро. Всичко, което не доставя наслада — не следва да получава внимание. — Б.р. . Но да си тръгнеш от поетия към мен ангажимент заради някаква безцветна малка болногледачка…