Мери Пътни: Защото вярваш в любовта

— Никога не бих направил подобно нещо — отвърна галантно Уелингтън. — Кениън, срещали ли сте мисис Мелбърн на полуострова? Съпругът й е капитан в трети драгунски полк.

Учуден от спокойствието на гласа си, Майкъл отговори:

— Боя се, че не съм имал това удоволствие. Кавалерията и пехотата не се харесват особено.

Херцогът се изкиска с разбиране.

— Прав сте, но мисис Мелбърн беше известна и като Света Катерина, защото се грижеше самоотвержено за ранените. Мисис Мелбърн, майор лорд Майкъл Кениън.

Жената се обърна към Майкъл и нещо просветна в очите й, но веднага изчезна. Подаде му ръка и го дари с дружелюбна усмивка. Очите й бяха изразителни, с цвят на светъл, бистър аквамарин, несравними с нищо, което беше виждал дотогава.

— Мисис Мелбърн. — Майкъл се наведе над ръката й и в паметта му проблесна смътен спомен. Господи, нима тази елегантна дама беше жената, която беше пяла на умиращото момче в лазарета след битката при Саламанка? Трудно му беше да повярва.

— Майор Кениън току-що пристига в Брюксел и се нуждае от квартира — обясни херцогът. — Дали в дома ви ще се намери място за още един офицер, мисис Мелбърн?

— Разбира се, сър. — Катрин се обърна развеселено към Майкъл: — Но ви предупреждавам, че ще трябва да понасяте три деца и голям брой домашни животни. Освен съпруга ми и капитан Моубри, в къщата живее още един офицер, капитан Уайлдинг.

Майкъл окончателно разпозна тихия, успокояващ глас, който беше утешавал умиращото момче. Тази стройна фигура наистина беше дамата от Саламанка. Забележително.

— Уайлдинг ви е приятел, нали? — попита с усмивка херцогът.

В главата му светна предупредителна лампичка: беше повече от глупаво да живее под един покрив с жена, която му въздейства по подобен начин. Въпреки това се чу да казва:

— Да. Много обичам деца и домашни животни.

— Тогава сте добре дошъл — усмихна се сърдечно тя. — Градът се пълни с неотслабваща бързина и аз отдавна бях решила да приема още един квартирант. Затова е по-добре да го направя веднага.

Преди Майкъл да е успял да размисли или да потърси думи за учтив отказ, Уелингтън каза:

— Уредихме въпроса. Утре рано сутринта ви очаквам в кабинета си, Кениън. Мисис Мелбърн, надявам се следващата седмица да ви видя на малката забава, която уреждам.

— За мен е чест, сър — поклони се леко Катрин. Херцогът се върна в кабинета си и тя се обърна към Майкъл: — Аз съм на път към дома си, майоре. Желаете ли да ви заведа? Къщата е на рю дьо ла Рен, недалече от Намюрската порта.

Двамата излязоха от сградата по предното стълбище. Майкъл се огледа, но не видя нито карета, нито слугиня.

— Не сте дошла сама, нали? — попита с лек укор той.

— Разбира се, че съм сама — отговори меко тя. — Обичам да се разхождам.

За жена, свикнала да живее в армията, Брюксел беше може би център на цивилизацията, но една толкова красива жена не биваше да се разхожда сама в град, препълнен с войници.

— Тогава позволете да ви придружа.

Ординарецът и слугата му чакаха на коне с багажа. Майкъл им даде заповед да го следват и подаде ръка на мисис Мелбърн. Тя прие жеста му съвсем естествено, с поведението на щастливо омъжена жена, свикнала да бъде заобиколена от мъже.

Беше крайно време да престане да се държи като упоен вол.

— Много мило от ваша страна, че споделяте с мен квартирата си — отбеляза учтиво той. — Знам, че добри квартири се намират много трудно.

— Кенет Уайлдинг ще се радва да види още един пехотинец под същия покрив.

Майкъл се ухили с разбиране.

— Вероятно ви е известно, че един пехотинец се равнява на двама кавалерийски офицери, мисис Мелбърн.

— Само защото британската кавалерия е известна с лошия си навик да преследва неприятеля, като че е на лов за лисици. Но това не ви дава право да бъдете саркастичен — отговори през смях тя. — И моля ви, наричайте ме Катрин. Все пак ни предстои да прекараме доста време под един покрив.

Щяха да живеят като брат и сестра. Катрин явно не осъзнаваше вцепеняващото си въздействие върху него и той започна да се отпуска. И по-рано беше делил квартири с женени двойки, защо да не опита и сега?

— Тогава вие трябва да ме наричате Майкъл. Отдавна ли сте в Брюксел?

— От около четиринадесет дни. Но Ан Моубри и аз сме споделяли един дом и по-рано и вече владеем до съвършенство изкуството да водим домакинство. — Тя го дари с развеселен поглед. — Мога да твърдя, че притежаваме първокласен пансион. За мъжа, работил безкрайни часове, винаги има готово ядене. Вечеря се сервира на всички, които са си вкъщи, и обикновено остават две или три порции за неочаквани гости. Като ответна услуга ние с Ан очакваме запоите да се провеждат на други места. Децата се нуждаят от здрав сън.