Джон Чийвър - Геометрия на любовта

Беше един от ония късни дъждовни следобеди, когато отделът за играчки в „Улуърт“, на Пето Авеню, е пълен с жени, които, изглежда, са извършили прелюбодеяние и сега купуват подарък за най-малкото си дете. Точно този следобед имаше десетина от тях — миловидни, благоуханни и добре облечени, но с болезнения вид на жени, до неотдавна разголвани от някой мръсник в стаята на третокласен хотел, а сега бързат да се приберат и да попаднат в прегръдките на любимото дете. До такова заключение стигна Чарли Малори, когато напускаше железарския отдел, където си бе купил отвертка. Не ставаше дума за морал. Той направи обобщението си най-вече от желание да придаде на невзрачния дъждовен следобед известна насоченост и цвят. Работите в службата вървяха мудно. По обед бе поправял един шкаф за папки. За това му трябваше и отвертка. Приел веднъж предположението си, той се взря по-отблизо в лицата на жените и сякаш откри известно потвърждение на своите фантазии. Какво друго освен пресищане и разочарование от прелюбодеянието можеше да ги накара да изглеждат и въодушевени, и така сълзливи? Защо въздишат така дълбоко, когато се докосват до невинните играчки? Една от жените носеше кожено палто, също като онова, което бе купил за Коледа на жена си Матилда, Като погледна по-внимателно, той видя, че това не само е палтото на Матилда, но и самата Матилда.

— Гледай ти, Матилда — извика той. — Какво, за бога, търсиш тук?

Тя вдигна глава от дървеното пате, което разглеждаше. Бавно, бавно изразът на огорчение върху лицето и се затъмни от гняв и презрение.

— Мразя да ме шпионират — изсъска тя.

Гласът й бе силен и другите жени-купувачки вдигнаха глави, готови да бъдат свидетелки на всичко.

Малори се обърка.

— Но аз не те шпионирам, мила — каза той. — Аз само…

— Едва ли има нещо по-жалко от това да следиш хората по улиците. — Изражението и гласът й бяха оперетни. Публиката слушаше внимателно и към нея скоро се присъединиха клиентите от железарския и градинарския отдел. — Да преследваш една невинна жена по улицата, е най-долното, противно и подло занимание — добави тя.

— Но, мила, аз съм просто случайно тук.

Смехът й бе безмилостен.

— Просто ей така, случайно висиш в отдела за играчки на „Улуърт“? И очакваш да повярвам?

— Бях в железарския отдел — каза той, — но всъщност това няма значение. Дай да пием нещо заедно и да хванем ранния влак.

— Аз не пия и не пътувам с шпиони — отвърна тя. — Сега ще изляза от магазина и ако посмееш да ме следиш или да ми досаждаш, ще помоля да те арестуват и хвърлят в затвора.

Тя взе дървеното пате, плати и царствено заслиза по стълбите.

Малори почака няколко минути и после се върна в службата.

Малори беше инженер на свободна практика и този следобед кантората му беше пуста — секретарката бе заминала за остров Капри. Телефонният автомат показваше, че никой не го е търсил. Нямаше и поща. Той беше сам. Изглеждаше повече изумен, отколкото нещастен. Не че бе загубил чувството си за реалност, но самата реалност, която наблюдаваше, бе загубила хармонията и симетрията си. Не можеше да възприеме с разума си фарсовата среща в „Улуърт“, но и как да я отмине като безумие? В други случаи той се бе мъчил да забрави, но как да забрави звънкия глас на Матилда и странния декор на отдела за играчки? Драматичните недоразумения с Матилда бяха нещо обикновено и той с желание се справяше с тях, опитваше се да дешифрира веригата от случайности, предизвикали взрива. Днес се чувстваше обезсърчен. Срещата сякаш не се поддаваше на диагноза. Какво да прави? Да се консултира с психиатър, със специалист по бракоразводни дела, с пастора? Или да скочи от прозореца? С тази мисъл той отиде до прозореца.

Все още беше облачно и валеше, но бе се стъмнило. Уличното движение едва пълзеше. Видя как долу мина кола с фургон, после друга с подвижен покрив, товарен автомобил и малък камион с нарисувана реклама: „Химическо чистене и боядисване при Евклид“. Прочутото име му напомни за правоъгълния триъгълник, за принципите на геометричния анализ и доктрината за пропорцията между съизмеримите и несъизмеримите величини. Той се нуждаеше от нов вид логически разсъждения и Евклид можеше да му помогне. Ако успееше да направи геометричен анализ на своите проблеми, възможно е да ги реши или най-малкото да създаде атмосфера за решаването им. Малори взе сметачна линийка и се спря на една проста теорема — ако двете страни на триъгълника са равни, то и ъглите на срещулежащите страни също ще бъдат равни; и обратната теорема — ако двата ъгъла на триъгълника са равни, срещулежащите страни също ще бъдат равни. Той начерта линия, която трябваше да представлява Матилда и всичко съществено, свързано с нея. Основата на триъгълника отдели за децата — Ранди и Присила. Разбира се, той щеше да бъде третата страна. Най-критичният елемент в линията на Матилда, който можеше да направи нейния ъгъл неравен с този на Ранди и Присила, се състоеше в това, че напоследък тя си бе създала въображаем любовник.