Джон Чийвър - Геометрия на любовта

— Но ти изглеждаш чудесно — възкликна Матилда и шокът и изумлението й бързо се смениха с израз на разсеяност. — И такава приятна стая. Тия жълти стени. Ако трябва да боледуваш, най-добре е да си болен в Ню Йорк. Помниш ли в каква ужасна провинциална болница се родиха децата?

Не седна на стола, а на прозореца. В същото време той си каза, че любовта никога не може да смекчи болката.

— Вкъщи всичко е наред. Май че на никого не липсваш.

Той боледуваше за първи път сериозно, затова не можеше да разбере доколко тя е лишена от добродетелите на медицинска сестра. Матилда негодуваше срещу факта, че е болен, но той мислеше, че негодуванието й е просто неумел израз на любов. Тя не беше способна да се прикрива, затова и сега не можеше да прикрие, че намира болестта му за проява на егоизъм.

— Ти си щастлив — каза тя. — Искам да кажа, щастлив си, че това се случи в Ню Йорк. Имаш най-добрите лекари, най-добрите сестри, това е сигурно една от най-добрите болници в света. Наистина няма за какво да се безпокоиш. За тебе се прави всичко. И на мене ми се иска поне веднъж да полежа седмица-две и да се грижат за мене.

Говореше неговата Матилда, любимата му Матилда, без да прикрива грубия си нрав и вечния си егоизъм, които никаква сила на любовта не можеше да обуздае или да смекчи. Това беше самата тя и на него му харесваше липсата на сантименталност, с която Матилда идваше при него. Една сестра влезе с купичка бистър бульон върху поднос. Тя сложи салфетка под брадата му и се приготви да го храни, защото той не можеше да движи ръцете си.

— О, дайте на мене, дайте на мене — каза Матилда. — Това е най-малкото, което бих сторила за него.

Ето първия й намек, че жълтите стени не са успели да я предпазят от една трагична сцена. Матилда взе купичката и лъжицата от сестрата.

— Ах, колко хубаво мирише — каза тя. — Иска ми се аз да изям бульона. Казват, че болничната храна е ужасна, но това място, изглежда, е изключение.

Тя поднесе лъжицата към устните му и тогава, без да ще, разсипа купата със супа върху гърдите му и завивките.

Позвъни за сестрата и отчаяно се залови да търка едно петно на роклята си. Когато сестрата започна своята дълга и сложна работа около смяната на чаршафите, Матилда погледна часовника си и видя, че е време да си тръгва.

— Ще намина утре пак — каза тя. — Ще зарадвам децата с това, че изглеждаш добре.

Да, това е неговата Матилда, това добре разбра, но разбра и друго — че едва ли би издържал още едно такова посещение. Състоянието на вътрешностите му несъмнено се бе влошило. Жена му можеше да ускори смъртта му. Щом сестрата го преоблече и го нахрани с втора купа супа, той поиска сметачната линийка и бележника от джоба на сакото си. Направи една проста геометрична аналогия между любовта на Матилда и страха си от смъртта.

Стори му се успешно. Когато на другия ден Матилда дойде в единайсет часа, той чуваше и виждаше, но тя бе загубила властта си да го обърква. Малори бе поправил ъгъла й. Тя бе облечена за своя въображаем любовник и не спираше да говори колко добре изглежда и колко щастлив е мъжът й. Напомни му, че има нужда от обръсване. Щом си отиде, той помоли сестрата да му прати бръснар. Тя му обясни, че бръснарят идвал само в сряда и петък, а болногледачите стачкували. Сестрата му донесе огледало, бръснач и сапун и той за първи път от заболяването видя лицето си. Мършавостта на лицето го накара да се върне отново към геометрията и той състави уравнение на вълчия си апетит, безпределността на надеждите си и слабостта на своето тяло. Внимаваше да не сбърка, защото знаеше, че всяка грешка, като онази с град Гари, ще приключи събитията, започнали с камиона, който мина под прозореца с реклама за химическото чистене и боядисване при Евклид. От болницата Матилда отиде на ресторант, после на кино и когато се върна вкъщи, чистачката й каза, че мъжът й е починал.

© 1966 Джон Чийвър

© 1981 Николай Попов, превод от английски

John Cheever

The Geometry of Love, 1966

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Джон Чийвър. Крадецът от Шейди Хил

Народна култура, София, 1981

Редактор: Христо Кънев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15701]

Последна редакция: 2010-04-02 19:30:00