Джон Чийвър - Геометрия на любовта

По това време му се наложи да замине за Чикаго. Качи се на влака в един сив, облачен ден. Събуди се на зазоряване, целият изпълнен с полезност и чистота. Прозорецът на купето гледаше към една работилница за ковчези, склад за стари коли, бараки, обрасли с бурени игрища, прасета, угоявани с жълъди, и в далечината монументалната мрачност на Гари. Еднообразният и меланхоличен пейзаж подейства на духа му като проява на човешката глупост. Малори никога не бе прилагал теоремата си към пейзажа, но сега откри, че ако превърнеше компонентите на видяното в паралелограм, ще бъде в състояние да отдалечи от себе си обезкуражаващата провинция и да я направи безобидна, обикновена и дори прелестна. Поръча си богата закуска и денят му мина успешно. Ден, който не се нуждаеше от геометрия. Един от колегите му в Чикаго го покани на вечеря. Покана, която той нямаше как да откаже, и точно в шест и половина пристигна пред малка къщичка, облицована с тухли, в непозната част на града. Още преди отварянето на вратата Малори разбра, че ще има нужда от Евклид. Домакинята го посрещна с неизсъхнали сълзи на очите. В ръката си държеше чаша. „Той е в зимника“, проплака тя и влезе в малката приемна, без да обясни на Малори къде е зимникът или как да го намери. Жената се отпусна на колене и започна да връзва етикет на един стол. Малори забеляза, че повечето от мебелите имат етикети. На етикетите пишеше:

Чикагски склад за мебели.

И с по-малки букви:

Собственост на Хелън Фелс Макгауън.

Макгауън се казваше приятелят му.

— Нищо няма да оставя на този кучи син — изхълца тя. — Дори и сламка.

— Здравей, Малори — каза Макгауън и се подаде от кухнята. — Не й обръщай внимание. Веднъж-дваж в годината тя става кисела, окичва с етикети всички мебели, заявява, че ще ги изпрати на склад и че ще си наеме мебелирана стая и ще работи при Маршал Фийлд.

— Ти нищо не разбираш — каза тя.

— Да се е обаждал някой? — попита Макгауън.

— Току-що телефонира Лоуис Мичел. Хари се напил и сложил котето в електрическата бъркачка.

— Тя ще дойде ли?

— Разбира се.

На вратата се позвъни. Влезе разчорлена жена с мокри бузи.

— О, какъв ужас! — изхлипа тя. — Децата гледаха. Това бе тяхното малко котенце и те го обичаха. Не бих се сърдила толкова, ако децата не гледаха.

— Да се махаме оттук — каза Макгауън и се запъти към кухнята. Малори го последва и видя, че в кухнята няма никакви признаци, че се готви вечеря. Слязоха по стълбите в зимника, обзаведен с маса за пинг-понг, телевизор и бар. Макгауън му наля чаша уиски.

— Някога Хелън беше богата. Това е една от бедите й — каза той. — Произхожда от заможно семейство. Баща й притежаваше автоматични перални на самообслужване — ако ги наредиш една до друга, стигаха до Денвър. Въвел бе в пералните си забавления на живо — фолклорни състави, джазови оркестри. Но профсъюзът на музикантите го хвана за гушата и той за една нощ фалира. Тя знае също така, че аз се будалкам с жени, но ако не й изневерявах, Малори, нямаше да бъда верен на себе си. Искам да кажа, че горе правехме любов с онази дама Мичъл. Онази с котето. Чудо е. Ако ти харесва, мога да те вредя. Тя ще направи всичко за мене. Обикновено й давах по нещо. Десет долара или бутилка уиски. Една Коледа й подарих гривна. Мъжът й има склонност към самоубийство. Все взема хапчета за сън и все навреме му промиват стомаха. Веднъж опита да се беси…

— Трябва да тръгвам — прекъсна го Малори.

— Почакай, почакай малко — каза Макгауън. — Нека освежа питието ти.

— Наистина трябва да си вървя — настоя Малори. — Имам още малко работа.

— Но ти нищо не яде — каза Макгауън. — Остани за малко, ще ти стопля риба.

— Нямам време — настоя Малори. — Трябва да свърша още куп неща. — Качи се по стълбите горе, без да каже сбогом. Мисис Мичъл си бе отишла, но домакинята продължаваше да връзва етикети на мебелите. Той сам си отвори вратата, взе такси и се прибра в хотела.

Извади сметачната линийка и се зае да изчисли отношението на обема на един конус и нанесената върху него призма. Мъчеше се да изрази линейно пиянството на мисис Макгауън и съдбата на котето на Мичъл. О, Евклид, не ме изоставяй сега! Какво искаше Малори? Искаше ясност, красота и ред, нищо повече; стремеше се да осмисли образа на мистър Мичъл, увиснал на въжето. Малодушие и каприз ли беше страстното отвращение на Малори към низостта? Грешеше ли, като търсеше определение на доброто и злото, като вярваше в неизменната сила на разкаянието, в очарованието на това да можеш да се срамуваш? В картината имаше много неизвестни, но той се стремеше да придържа уравнението към фактите на вечерта. Свърши след полунощ и едва тогава си легна. Спа добре.