Мери Пътни - Защото вярваш в любовта

Въпреки това в сърцето му се загнезди безпокойство. Отиде до прозореца и се загледа навън. Всички войници бяха суеверни, вярваха в невидимото. Може би прекрасната Катрин наистина беше изпитание. Той си мислеше, че е приключил с миналото, но може би божественият съдия беше решил да го сблъска със същата ситуация, която веднъж му донесе безкрайни страдания, за да види дали този път ще успее да овладее безчестните си импулси.

Само в една точка беше изпълнен с мрачна решителност: нямаше да направи повторно същата грешка, която му беше донесла толкова мъка.

Катрин вървеше бавно по коридора, без да обръща внимание на обстановката. След всичките тези години, прекарани сред военни, би трябвало да е свикнала с факта, че почти всеки мъж изглеждаше много представителен в униформа. Нерядко беше виждала чувствителни млади момичета да припадат, когато Колин излизаше с парадната си униформа.

Въпреки това у майор Кениън имаше нещо особено привлекателно. Тъмнозелената стрелкова униформа беше по-скромна от униформите на други полкове. Въпреки това тя правеше странните му зелени очи още по-прекрасни, подчертаваше широките рамене, тъмнокестенявата коса и стройното, силно тяло…

Но той не просто изглеждаше добре. Подобно на Уелингтън, Майкъл притежаваше онази неуловима, но и неустоима представителност, която му позволяваше да доминира над останалите, без да е казал и дума. Тя предполагаше, че това качество произлиза от дълбока вяра в себе си.

Макар че се наслаждаваше на разговора с него, той беше с изключително остър ум. Трябваше да внимава, за да не му даде възможност да проникне зад фасадата, над чието усъвършенстване беше работила толкова грижливо.

Странно, че мислеше за него така официално. Обикновено предпочиташе да поддържа по-близки отношения с офицерите у дома си. Но този път инстинктът й подсказа, че трябва да стои настрана от него. За щастие беше станала истински майстор в изкуството да държи мъжете на сигурно разстояние.

Катрин разтърси глава и влезе в спалнята си. Чакаше я кошница пълна с дрехи за кърпене. Това беше най-доброто занимание, за да се върне в сигурния терен на действителността.

Катрин тъкмо се готвеше да слезе долу, за да види готова ли е вечерята, когато се върна съпругът й.

— Видях в обора няколко нови коня. — Колин свали черния си кожен шлем и го хвърли на леглото. — Отлични животни. Да не би да имаме нов квартирант?

Катрин кимна и остави закърпената дреха в кошницата.

— Майор лорд Майкъл Кениън от стрелковата бригада. Миналата година оставил армията, но бягството на Наполеон го накарало да се върне. Засега е в щаба на херцога.

Колин вдигна глава.

— Един от високопоставените офицери, които се харесват на Олд Хъки, защото умеят еднакво добре да танцуват и да се бият. — Той свали жакета и ризата си. — Познанството с майор Кениън може да ми бъде много полезно. Показа ли интерес към теб?

Тя сведе поглед и откъсна конеца със зъби. Винаги й ставаше неприятно, когато Колин показваше егоистичния си интерес така пряко. Красивата съпруга беше цяло състояние за един офицер, но тя мразеше, когато той настояваше тя да флиртува с началниците му. Първия път, когато го направи, изпита истински ужас. Колин побърза да я увери, че дълг на съпругата е да поощрява кариерата на мъжа си. Подтекстът беше, че тя е незадоволителна като съпруга в други отношения. Това я накара да се примири и да направи онова, което се искаше от нея.

Макар че очевидно се възхищаваше на външността й, лорд Майкъл Кениън беше много по-различен от другите и тя не искаше да дава на Колин повод за спекулации. Гласът й прозвуча равнодушно:

— Майор Кениън не ми даде да разбера дали е завладян от чара ми. Не знам дали танцува добре, но е участвал в най-страшните битки на полуострова.

— Очевидно е добро попълнение на домакинството ни. Бъди особено очарователна — повишаването ми в чин майор е крайно необходимо, а Кениън сигурно има влияние върху херцога.

— Уверена съм, че ще те повишат много скоро — въздъхна Катрин. — През следващите месеци ще имаш предостатъчно случаи да се покриеш със слава.

— И аз се надявам. — Колин свали парадната си униформа със смръщено чело. — Кениън… името ми е познато. — Той щракна с пръсти. — Ето, спомних си. След битката при Бароса заповядал да изработят паметен медал за мъжете, които командвал. Казал, че са извършили велико дело и заслужават поне това скромно отличие. — Колин избухна в смях. — Можеш ли да си представиш, че някой би направил подобно нещо за полк пияни войници?