Луиз Бегшоу - Жена от класа

— Мислиш ли, че вече са приготвили жилището ни, скъпи? — попита тя. — Имам нужда от истинска вана след пътуването със самолет. Винаги се чувствам толкова лепкава и подпухнала.

— Разбира се. — Ърни се бе заровил в някакъв доклад и й отвърна разсеяно. — Казах ти, че управителят на сградата е наел за нас временна камериерка. Тя трябва да е подготвила всичко, дори ще зареди хладилника.

— Обзалагам се, че няма да има соли за вана. — Даяна се нацупи. — Трябваше да се запася, преди да тръгна.

— Не бива да очакваш от мен да се грижа и за тоалетните ти принадлежности — сопна се мъжът й.

— Знам, скъпи.

Даяна се загледа през прозореца, докато прекосяваха Лондон, и се запита дали ще й липсва. Сузи я прегърна здраво в края на приема в „Браун“ и й каза, че партитата няма да са същите без нея. Може би щяха да й липсват Катрин Конър и Ема Норман, приятелките й, с които излизаше да изпият по нещо в „Граучо“ или „Сохо Хаус“. Но човек не може вечно да кисне в бар „Мет“, а и редовните истории на Лиъм и Патси, Джуд и Сейди, Тара и Тамара бяха толкова изтъркани. „Искам да се забавлявам“, нетърпеливо си помисли Даяна, като отметна тъмната коса от сините си очи, прокара изящните си пръсти с френски маникюр по деликатните скули, подчертани с лек матиращ фондьотен и едва докоснати с бронзираща пудра. Отражението й в огледалото за обратно виждане я увери, че блясъкът за устни, който избра днес, й стоеше по-добре, отколкото предишното матово червило. Реши отсега нататък да използва само блясък. Или поне докато не й омръзне.

Значи приключи с обикалянето по клубовете. Ами културният живот в Лондон? Наистина имаше страшно голям избор, но кой ли истински лондончанин някога ходеше на културни мероприятия? Британският музей, Националната галерия… просто красиви каменни фасади, покрай които всички минаваха на път за „Кингс Роуд“. Сигурно щеше да й липсва семейството й, но баща й доста се вкисна, след като започнаха да идват сметките за сватбеното тържество, а майка й още повтаряше, че Ърни не бил подходящ за нея, докато и двете й сестри — Изолд и Камила, смятаха, че тя трябва да си намери работа. Това, разбира се, е истинска лудост. Защо да работи, след като може да прекарва времето си в пазаруване, обеди с приятелки и забавления например?

Даяна отхвърли всички критични забележки. И бездруго повечето бяха породени от завист. Ърни е толкова красив и преуспял, че те просто не можеха да понесат щастието й.

Камила беше адвокат, печелеше близо сто хиляди годишно и имаше близнаци. Липсваше й всякакъв усет за мода и живееше на южния бряг на реката, в огромна викторианска къща с градина. И въпреки това майка й непрекъснато й сочеше Мила като пример за подражание.

Даяна си спомни за прощалното градинско парти, което Мила организира за нея предния следобед. Разплака се и я прегърна силно, а после й предложи домашен кейк.

— Толкова ще ти е скучно в Ню Йорк. Не познаваш никого там.

— Ще си намеря приятели, Мила. Сприятелих се с много хора, когато се преместих да живея в Лондон. Пак ще се справя.

— Приятели? Онази компания, с която излизаш ли?

— Те са ми приятели, така че бъди снизходителна.

— Питам се с колко от тях ще продължиш да поддържаш връзка, след като се установиш в Манхатън — проницателно отбеляза Мила.

— Има телефони. И си представи колко прекрасно ще е напролет в Ню Йорк. Непрекъснато ще даваме вечерни партита. Ти много обичаш да посрещаш гости на вечеря.

Мила погледна към двете си зверчета, които в момента се опитваха да унищожат дъба в градината.

— Ами работата ти?

— Не всички искат да работят. Омръзна ми във Вог, а и Ърни може да използва връзките си, ако реша да се върна на работа.

Даяна отметна кичур от кестенявата си коса и на ушите й весело проблеснаха нови обеци със сапфири и рубини, сватбен подарък от Ърни. Доста показни, но скъпоценните камъни си бяха класика. Възлюбленият й съпруг всъщност правеше някакви намеци за почасова работа, което бе голяма досада. Даяна се надяваше да си отдъхне няколко години от писането за модния бизнес и от телефонните разговори с различни дизайнери, за да се интересува от последните тоалети на Стела и Шалом. Хубавото е, че имаше и някои привилегии — безплатни мостри, големи отстъпки. Но тя вярваше, че стига да прекара малко време в компанията на дамите в Ню Йорк, ще успее да се докопа до привилегиите, без да върши никаква работа, което в общи линии бе основното й правило в живота.