Никълъс Спаркс - Пристан за двама

Изми чашите от кафе в мивката и ги прибра в бюфета. Действието й се стори съвсем обичайно — да прибира две чаши от кафе сутрин — и за миг усети да я поглъща животът, който бе оставила зад гърба си. Ръцете й се разтресоха, тя ги стисна една с друга и си пое няколко големи глътки въздух, докато най-сетне престана да трепери. Преди два месеца не би успяла да го постигне, дори преди две седмици не би била в състояние да се овладее. И макар да се радваше, че пристъпите на тревога вече не я връхлитат толкова неумолимо, фактът, че се владее, показваше също, че започва да свиква тук, а това я плашеше. Защото ако привикнеше и се почувстваше уютно, можеше да свали гарда, а не биваше да допуска подобно нещо.

Въпреки това се радваше, че се е озовала в Саутпорт. Беше малко историческо градче с население от няколко хиляди човека, разположено в устието на река Кейп Фиър, където тя се вливаше в Интракостал. Имаше тротоари и дървета със сенчести корони, а в песъчливата почва растяха цветя. От клоните на дърветата висеше испански мъх, а по набръчканите стволове пъплеше кудзу. Децата караха велосипедите си и ритаха топка по улиците, удивиха я и многобройните църкви — имаше по една на почти всеки ъгъл. Вечер квакаха жаби и цвърчаха щурци, а Кейти си повтори, че мястото й се е сторило подходящо още от самото начало. Изглеждаше сигурно, сякаш я призоваваше и й обещаваше убежище.

Сложи единствения си чифт обувки — износени маратонки. Скринът й беше почти празен, а в кухнята нямаше почти никакви провизии, но когато излезе от къщата в слънчевия ден навън и се запъти към магазина, тя се почувства у дома. Вдъхна с пълни гърди уханието на зюмбюли и на прясно окосена трева и си даде сметка, че от години не е била толкова щастлива.

Косата му бе побеляла, когато беше едва двайсет и няколко годишен, факт, който предизвикваше добродушните закачки на приятелите му. Освен това промяната не настъпи постепенно, не започна с едно-две косъмчета тук-там, които постепенно се посребряват. Просто през януари косата му си беше черна, а на следващия януари не беше останало почти нищо от този цвят. Двамата му братя се оказаха пощадени от подобна съдба, макар че през последните години и техните бакенбарди се бяха прошарили. Нито майка му, нито баща му имаха обяснение за случилото се, понеже доколкото им бе известно, Алекс Уийтли беше аномалия и в двата рода.

Странно, но побеляването изобщо не го смущаваше. Докато беше в армията, подозираше, че то е спомогнало за бързото му повишение. Работеше в Дивизията за криминални разследвания, ДКР, в Германия и в Джорджия и цели десет години беше разследвал военни престъпления: от отлъчили се войници до грабежи, домашно насилие, изнасилвания и дори убийства. Редовно го повишаваха и накрая, на трийсет и две години, се уволни от армията като майор.

След като го раниха и това сложи край на кариерата му като военен, той се премести в Саутпорт, родния град на жена си. Тъкмо се бяха оженили, очакваха първото си дете и Алекс възнамеряваше да кандидатства за работа в полицията, когато тъстът му предложи да му продаде семейния бизнес.

Ставаше дума за старомоден провинциален магазин с бяла дървена обшивка, сини капаци на прозорците, двускатен покрив и пейка отпред — магазини като този се бяха радвали на разцвет много отдавна и повечето вече бяха изчезнали. На втория етаж имаше жилище. Грамадна магнолия хвърляше сянка над едната страна на постройката, а отпред се пъчеше дъб. Само половината паркинг бе асфалтиран — другата беше покрита с чакъл — но рядко оставаше празен. Тъстът на Алекс беше започнал бизнеса преди раждането на Карли, когато наоколо имаше само селскостопанска земя, обаче се гордееше, че притежава дарбата да разбира хората и се стремеше да има на склад всичко, от което биха могли да се нуждаят клиентите му, и затова магазинът беше претъпкан и доста безреден. Алекс споделяше това виждане и го остави почти непроменен. На пет-шест редици щандове предлагаше хранителни стоки и тоалетни артикули, а фризерите в дъното бяха препълнени с каквото се сетиш: от сода и вода до бира и вино. Както във всеки универмаг и тук имаше рафтове с чипс, бонбони и вредни храни, които хората грабват, чакайки на касата. И с това приликите се изчерпваха. По рафтовете на магазина вече се предлагаше разнообразно риболовно оборудване и прясна стръв, имаше и грил закусвалня, която въртеше Роджър Томпсън, някога работил на Уолстрийт, но предпочел Саутпорт заради по-простичкия начин на живот. В грила сервираха бургери, сандвичи и хотдог, имаше и къде да седнеш. В магазина даваха под наем дивидита с филми, продаваха разнообразни боеприпаси, дъждобрани и чадъри, имаше и неголяма селекция от бестселъри и класически романи. Предлагаха също свещи и ремъци за автомобили и газови бутилки, а Алекс изработваше и дубликати на ключове на струг в задната стаичка. Имаше и три бензинови колонки, както и четвърта колонка за гориво на пристана, откъдето зареждаха лодки, а до касата бяха подредени кошници с пресни зеленчуци.