Никълъс Спаркс - Пристан за двама

Имах щастието да бъда женена за него пет години и съм майка на децата му от малко по-скоро. Сега животът ми почти приключи, а ти трябва да заемеш моето място. Ще станеш съпругата, която ще остарее с Алекс, ще станеш единствената майка, която децата ми ще познават. Не можеш да си представиш колко ужасно е да лежа в леглото, да гледам семейството си, да си давам сметка за тези неща и да съзнавам, че не мога да направя нищо, за да ги променя. Понякога мечтая да намеря начин да се върна, да се уверя, че всичко ще бъде наред. Иска ми се да вярвам, че ще ги гледам от небето или че ще мога да ги посещавам в сънищата им. Иска ми се да се престоря, че житейското ми пътуване не е свършило, и се моля безграничната ми обич към тях по някакъв начин да направи това възможно.

И тук е твоето място. Искам да направиш нещо за мен.

Ако обичаш Алекс, обичай го завинаги. Накарай го отново да се смее и да копнее за времето, което прекарвате заедно. Разхождайте се и карайте колело, сгушете се на дивана и гледайте филми заедно, завити с одеяло. Приготвяй му закуска, но без да го глезиш. Карай го и той да ти прави закуска, за да ти докаже, че те смята за специална. Целувай го и се люби с него и бъди убедена, че си късметлийка, задето си го срещнала, понеже той ще ти го докаже.

Искам и да обичаш децата ми, както ги обичам аз. Помагай им с домашните, целувай надрасканите лакти и колене, когато паднат. Прокарвай ръка през косите им и ги уверявай, че са способни да постигнат всичко, което си наумят. Завивай ги вечер и им помагай да си кажат молитвата. Приготвяй им обяд, подкрепяй ги в приятелствата. Обожавай ги, смей се с тях, помогни им да пораснат и да станат почтени и независими зрели хора. След време те ще ти върнат десетократно любовта, която им даряваш, дори и само защото Алекс е техният баща.

Моля те, умолявам те да направиш тези неща за мен. В крайна сметка, сега те са твоето семейство, не моето.

Не ревнувам и не съм ядосана, че ти заемаш мястото ми. Както вече ти казах, смятам те за своя приятелка. Ти направи съпруга и децата ми щастливи и на мен много ми се иска да можех да ти благодаря за това лично. Само че мога единствено да те уверя във вечната си признателност.

След като Алекс те е избрал, бъди уверена, че аз също съм те избрала.

След като дочете писмото, Кейти изтри сълзите си и плъзна пръст по страниците, преди да ги пъхне обратно в плика. Седеше безмълвно и размишляваше над думите, написани от Джо, но вече знаеше, че ще постъпи точно така, както я молеше тя.

Не заради писмото, а понеже знаеше, че по някакъв необясним начин тъкмо Джо внимателно я беше насърчавала да даде шанс на Алекс.

Усмихна се:

— Благодаря за доверието — прошепна.

Джо имаше право — Кейти наистина се бе влюбила в Алекс, беше обикнала децата и вече не можеше да си представи бъдещето без тях. Време беше да се прибира у дома, време беше да види семейството си.

Навън луната беше лъчист бял диск, който я направляваше, когато се запъти към джипа. Преди да се качи обаче, хвърли поглед през рамо към къщата на Джо.

Вътре светеше и прозорците на къщата сияеха с жълтеникава светлина. Видя Джо да стои на прозореца на пребоядисаната кухня. Беше твърде далеч, за да се види нещо повече, но Кейти остана с усещането, че съседката й се усмихва. Джо вдигна ръка за приятелско сбогом и отново й напомни, че понякога любовта може да постигне невъзможното.

Ала щом Кейти примигна, къщата отново стана тъмна. Нямаше светлини, Джо беше изчезнала, но Кейти сякаш чуваше думите от писмото да долитат заедно с лекия ветрец.

След като Алекс те е избрал, бъди убедена, че и аз съм те избрала.

Кейти се усмихна и се извърна, защото знаеше, че това не е илюзия, не е плод на въображението й. Прекрасно знаеше какво е видяла.

Прекрасно знаеше в какво вярва.