Мелиса Круз - Ветровете на Салем

— Не знаех, кълна се! И трябва да ти кажа, че ти го прикриваше много добре!

Мърси прибра една къдрица, изскочила изпод шапката на приятелката й и я погали по бузата.

Внезапно Фрея се смути и наведе глава.

— Какво има? — попита Мърси.

— Нещо, което ти каза по-рано — тя се опитваше да намери думите. — Аз го харесвам, но може ли да бъда влюбена в някого, който е над моето положение на прислужница. Той идва от заможно семейство и е пътувал из цяла Европа.

Мърси я потупа по коляното.

— Спри да говориш така, момиче! Ти си една от най-добрите и обичани прислужнички в Салем — както в селището, така и в града! Много хора говорят за красотата ти. Не искам да чувам повече такива неща от теб! Така или иначе, в днешно време много заможни мъже се женят за момичета като нас в Новия Свят. Не разрушавай тези възможности за нас! Аз съм толкова щастлива, че и двете сме влюбени! Кажи ми! Разкажи ми всичко!

Фрея искаше да разкаже всичко на приятелката си, защото я чувстваше почти като сестра и в момента изпитваше силна любов към нея. Но се отдръпна и напиращите чувства се разбиха болезнено вътре в нея. Това не беше предпазливост или недоверие. Чуваше някакъв вътрешен глас, който й подсказваше да запази истинските си чувства в тайна. Изпитваше малко вина за това, но продължаваше да чува гласа и да следва всичко, което той й говореше. Така че каза на Мърси почти всичко — за случайните погледи, които Нейт и тя си бяха разменили в църквата. Мърси я слушаше с огромно любопитство, като кимаше при всяка малка подробност. Но имаше едно нещо, което Фрея скри от приятелката си.

Тази сутрин, когато се събуди във въженото си легло, сгушена между одеялата, тя откри една малка картичка, на която с въртелив почерк беше написано „НБ“, а под буквите встрани беше изписана цифрата 8. Нямаше бележка, но вътре в себе си тя знаеше какво означава това.

„НБ“ — като Натаниел Брукс! Той беше в къщата на Пътнам! Може би беше дошъл предишната нощ по работа и е бил в кабинета му, докато всички останали вече са били в леглата си. Беше стоял надвесен над нея, докато е спяла. Може би беше прокарал пръсти по веждите й? Само мисълта за това я накара да се развълнува.

Той искаше тя да знае, че е бил там и че мисли за нея. Изтръпна от вълнение, но не можеше да сподели това с Мърси.

След като обядваха и Фрея приключи с домакинските си задължения, тя помогна на Ани да приспи децата, като им почете малко от Библията. Каза на Мърси, че ще занесе сама прането и съдовете за миене до реката. Приятелката й трябваше да даде малко почивка на изранените си и уморени пръсти. Взе коша с прането, всички тенджери и тигани и реши да мине напряко. Движеше се бързо. Когато стигна до реката, започна работа веднага. Изчисти и изтърка всички съдове, изпра дрехите и тръгна обратно, но този път избра обиколен път, през низината, където изненадващо срещна Джеймс предишния ден. Докато вървеше, се наслаждаваше на очарованието на природата около нея. Вятърът шумолеше в листата на дърветата, зелената трева скърцаше под обувките й, а около нея се носеше аромата на диви рози.

Джеймс беше споменал, че той и Нейт често идват в тези гори. Разбира се, тя само се надяваше, без в действителност да очаква да срещне човека, към когото изпитваше любовните чувства. Затова много се изненада, когато видя Натаниел Брукс да върви именно по тази пътека.

И това беше гледка, която си струваше да се запомни. Висок, елегантен и слаб, Нейт самоуверено вървеше към нея, с лека усмивка в ъгълчетата на устните си. Носеше синя ленена риза с отворена яка, черни бричове, напъхани в тежките ботуши, и черна шапка, леко наклонена встрани. Лицето му беше гладко избръснато, а когато вдигна шапката си за поздрав към нея, черната му коса просветна на слънцето.

— Господарке Бошан — извика той, докато се приближаваше — Здравейте! Радвам се да Ви видя тук!

— Господарка! — отекна нейният отговор през смях. — Госпожица е много по-добре, тъй като все още не съм баба! Или просто Фрея, ако желаете.

Нейните думи прозвучаха леко и спонтанно, но сърцето й сякаш се беше качило в гърлото. И най-вероятно, мислеше си тя, се беше изчервила.

Нейт спря на няколко крачки от нея. И двамата застинаха на място. Устните му помръднаха, сякаш в опит да каже нещо, но после се отказа. И двамата се засмяха на неудобството си, но Фрея се почувства малко по-спокойна и раменете й се отпуснаха. Започна да изучава устните му и дълбоките тъмнозелените нюанси в очите му.