Мелиса Круз: Вещиците от Йист Енд

Благодаря на своя съпруг и сътрудник Майк Джонстън, без който моите книги нямаше да съществуват. Благодаря ти, Мати, за търпението, което проявяваш, когато „мама има краен срок“ и когато пораснеш, да станеш такъв „писател, на когото книгите се купуват“. Благодаря на семейството й приятелите ми, които се примириха с това да не ме виждат в продължение на седмици и месеци, докато пиша. Благодаря ви, че сте тук, когато писането ми приключи.

Благодарности и на невероятния екип на Хиперион: Елън Арчър, която повярва в книгите ми още в първата минута, Барбара Джоне, Кристин Кайзер, Мери Кулман, Браян Кристиян, Сара Рукър, Маха Халил, Катрин Ташеф и Минди Стокфийлд. Специална благодарност на моите редактори: Джил Шварцман, Елизабет Дисегард и Бренда Коупланд. Благодаря и на Ричард Абът, агент, приятел и покровител.

Норт Хемптън не съществува върху нито една карта. Разположено в най-отдалечения край на Атлантическото крайбрежие, това малко градче представлява истински капан за пътешественици. Известно е, че ако някой заблуден чужденец случайно се озове тук, то в последствие се оказва, че вече не може да намери пътя си назад. Ето защо, тази местност със забележителни и съвършено пусти плажове, покрити със сребрист пясък, със закръглени зелени хълмове и колоритни дървени къщички, се възприема по скоро като полузабравен сън, а не като действителност. Подобно на царството на Фата Моргана, Норт Хемптън е винаги скрит в мъгла — отдалеко не го виждаш. Влажността на въздуха тук винаги е висока дори и през лятото, макар че топлите месеци са просто великолепни. Коренните му жители отдавна са се сплотили в една общност. Цялото население се състои от няколко разклонения на старинни семейства, които са се заселили на Лонг Айлънд преди много поколения. И в отличие от останалата територия на острова в Норт Хемптън се срещат както истински фермери, отглеждащи картофи, така и рибари, излизащи за прехраната си в открито море. Тези хора живеят изключително от плодовете на своя труд.

Соленият морски бриз ласкаво гали неспокойната повърхност на синята вода, а плитчините са богати на миди и раци. В невзрачните ресторантчета сервират местни рибни специалитети от морски костур, риба балон, както и гъста кремсупа от миди с домати, но без мляко. Нашето модерно време не е сложило отпечатъка си нито върху околностите на Норт Хемптън, нито върху самия град. Тук няма безобразни търговски молове, както и разни други свидетелства за корпоративните интереси на XXI-и век, които да нарушават живописните пейзажи.

Срещу Норт Хемптън се намира малкият остров Гарднър, забравен и покрит с руини. Никой вече няма спомен кога тамошното имение „Феър Хейвън“ е опустяло, а господарският дом практически се е превърнал в развалини. Всички от града знаят, че имотът повече от сто години принадлежи на членовете на семейство Гарднър, но в течение на последните десетилетия никой от собствениците не се е появявал. Има слухове, че този род, някога много известен, вече не може да се грижи за старинното имение. Говори се дори, че семейната линия на този знатен род се е изтощила, а със смъртта на последния наследник всичко е прекъснато. Самият „Феър Хейвън“, както и всички земи, принадлежащи на Гарднърови остават недокоснати, без дори да става въпрос за тяхната продажба.

Имението изглежда така, сякаш е забравено дори от времето. Водосточните тръби под островърхите покриви бяха набити с опадали листа, боята по стените се белеше и падаше, а по колоните се бяха образували пукнатини. Сградата бавно потъваше в състояние на пълна разруха. Кейовете и пристаните за лодки на острова отдавна изгниха и пропаднаха. Орли рибари свиха гнезда на неизползваните плажове, а гората, обкръжаваща къщата, се разрасна и се превърна в непроходим гъсталак.