Мелиса Круз - Вещиците от Йист Енд

В действителност Фрея беше на деветнадесет (макар че шофьорската книжка, благодарение на която й бяха разрешили да разлива спиртни напитки, сочеше, че е на двадесет и две). Тя имаше поразителна, приковаваща вниманието възбуждаща красота, особено рядка в наше време, когато за еталон на женствеността служат кльощави диви, безплътни като модели. Фрея никога не е изглеждала така, сякаш е на диета, заставя се да гладува и тайничко да си мечтае да се поглези със сладкиш. Напротив, тя имаше такъв вид, сякаш всичко на света е в нейна услуга и може да получи желаемото само за секунда. Трудно се намираше правилната дума, но може да се каже, че тя изглеждаше по женски зряла. Сексапилността й беше очевидна — трябваше само да се хвърли един поглед на прелестните й закръглени форми. Дребна и миниатюрна, тя притежаваше гъсти и непокорни червеникави коси, приличащи на златиста праскова. А за скулите й известните модели просто биха дали всичко. Фрея притежаваше изящно носле и големи, леко скосени като на котка зелени очи, тъничка талия, сякаш създадена за най-тесните корсети и разбира се, великолепни гърди, които не можеше да бъдат подминати. Всеки представител на мъжката половина на човечеството просто трябваше да погледне Фрея и повече не можеше да откъсне очи от гърдите й.

Със сигурност лицето й оставаше незапомнено, но „близначките“ — както Фрея обичаше сама да нарича гърдите си — моментално се запечатваха в паметта на всеки. Те не бяха прекалено големи и не притежаваха онова сладострастие, заради което бившите й гаджета наричаха всички големи гърди „буфери“, което за Фрея еднозначно означаваше краве виме. Не, нейните „близначки“ бяха изящни — съвършено закръглени и стегнати, покрити с мека и нежна като сметана кожа. Тя не носеше сутиен и именно този факт й навличаше маса неприятности.

Запозна се с Бран по време на събирането на дарения в полза на Музея на изкуствата. Подобно мероприятие беше ежегодна пролетна традиция за местното изкуство в Норт Хемптън. В този ден Фрея направи истински фурор. Но едва влязла в залата и проблемите започнаха — тъничката презрамка, на която се крепеше предизвикателната й рокля, се скъса. Това неудобство внезапно я накара да отстъпи бързо назад, опитвайки се да се прикрие зад гърбовете на влизащите. Само че това отстъпление я озова в прегръдките на един костюм от крепон. Този костюм се оказа Бран, който стана неволен участник в това безплатно шоу. И точно тук и така започна всичко. Фрея буквално „изпадна“ от роклята си в ръцете му. И той веднага се влюби в нея. А и кой мъж би устоял в подобна ситуация?

Смущението на Бран бе толкова голямо, че незабавно и у Фрея се надигнаха горещи страсти към него. Той стана толкова червен, колкото и хризантемата на ревера му.

— О, Боже… извинете! Ударихте ли се?… Мога ли да ви по…? — той не довърши и почти задавяйки се с последната дума изумено се втренчи в нея. Така Фрея най-накрая разбра, че горната част на роклята й, крепяща се на тънките като спагети презрамки, някак си е успяла да се смъкне до талията й, заплашвайки във всеки един момент да се свлече на пода. А това би довело до друг, още по-голям проблем, защото Фрея просто не носеше бельо.

— Позволете ми… — Бран се опита да отведе Фрея настрани, като едновременно с това да я прикрие с тялото си. Но точно в този момент копринената тъкан, която той се опитваше да придърпа нагоре, се изплъзна от пръстите му. И това накара топлата му длан да се озове върху прелестната й гола бяла гръд. — О, Боже… — изпъшка той.

„Ама че работа — помисли си Фрея. — Като нищо ще си помислиш, че е начинаещ в подобни неща! И за какво толкова се смути?“ И тя бързо, защото подобна обстановка явно бе мъчителна за този младеж, се приведе в подобаващ вид. Презрамката се върна на законното си място, надлежно забодена с игла, а скъсаната материя беше бързо замаскирана (повечето показваща се плът на гърдите би се възприела като естествено продължение на дълбокото деколте). След това Фрея, вече взела се в ръце, с най-непринуден тон се представи.

— Аз съм Фрея. А вие сте…?

Бранфорд Лайън Гарднър. Живее на острова в имението „Феър Хейвън“. Между другото, именно той, като богат и щедър филантроп, е направил много щедро дарение в полза на музея и затова името му е отбелязано по очебиен начин в програмата. Фрея знаеше, че Гарднър заемат особено положение сред старинните и богати фамилии от североизточната част на Лонг Айлънд, която по принцип и Лонг Айлънд може да се нарече трудно. При всички случай, Норт Хемптън явно нямаше отношение към този луксозен окръг, който представляваше царство на дългокоси младежи, люшкащи се по редиците от търговски молове. Градчето повече напомняше Ню Джърси, отколкото Ню Йорк, и сякаш се намираше в друго измерение.