Мелиса Круз - Вещиците от Йист Енд

В края на краищата Норт Хемптън, стоящ на края на океанските води, не само е последният бастион на старата гвардия — той е бил активен път в далечни и отдавна отминали времена. В него без съмнение могат да се намерят всички необходими атрибути на класическия анклав Ийст Енд с неговите безупречни голф-клубове и вечнозелени ограждения. Само че Норт Хемптън се отказа от титлата за лятно местенце за забавления на почиващи туристи, защото по-голяма част от обитателите му живееха тук постоянно. Очарователните улици със засадени по края дървета са изпъстрени със семейни магазинчета. Парадът в чест на Деня на независимостта жителите отбелязваха задружно и весело с неизменните платформи, теглени на буксир от пожарните машини. И съседите не избягваха компанията си — напротив, те мирно и по приятелски си устройваха чаепитиета на откритите веранди. Макар че имаше нещо странно в Норт Хемптън — например Шосе 27, което свързваше богатите крайбрежни вили, но нямаше изход към града. Или пък че никой в щата не е чувал за градчето! („Норт Хемптън ли? Вие сигурно имате предвид Ийст Хемптън, нали?“) Местните жители не възразяваха и не се задълбочаваха много — свикнаха да използват околните пътища, а немногочислените туристи предпочитаха основно района на плажовете.

Дългото отсъствие на Бран Гарднър от местната социална сцена никак не влияеше на популярността му. На собственика на „Феър Хейвън“ му се прощаваха всякакви чудатости, а странностите в поведението му се забравяха след секунди. И разбира се, преобразяването на имението не предизвика никакви коментари. По време на възраждането си „Феър Хейвън“ дни наред остана тъмен и безжизнен, докато в едно ясно утро хората от града установиха, че колонадата на имението е напълно възстановена. След още неделя-две се появиха нови прозорци и покриви. Тук се криеше някаква тайна! Никой не си спомняше в имението да е работил строителен екип. Създаваше се усещане, че „Феър Хейвън“ сякаш е оживяла — изкъртват се старите дъски, сменят се покриви, стените са прясно боядисани — и всичко става без участието на хора.

И така, тържеството се състоя на 30-ти май, неделя, точно на Възпоменателния ден в чест на всички американци, мъже и жени, загинали във войните. Безусловно, няма нищо по-хубаво за отбелязване на начало на лятото в Норт Хемптън от празнуването на годеж в реновирано имение. Тенис кортовете проблясваха в далечината, представлението на океанските вълнички по повърхността на водната шир беше безпрецедентно, а масите преливаха от изискани ястия. Имаше охладени лобстери, огромни и тежки като топки за боулинг, блюда със сладка царевица, няколко килограма черен хайвер, разположен в микроскопични кристални купички със седефени лъжички (към деликатеса не се предлагаше нищо банално, като препечен хляб или сметанов крем, за да не се наруши истинския вкус на хайвера). Връхлетялата сутринта буря, придружена от дъжд, нанесе малки корекции. Спасявайки се от лошото време, гостите се преместиха в балната зала на къщата, оставяйки снежнобелите тенти пусти и самотни на ръба на скалата.

Тридесетгодишният Бран, умен, образован и най-важното неженен, а също така и невъобразимо богат, стана в действителност най-голямата риба в брачното езеро на Норт Хемптън. Но онова, което болшинството от хората не знаеха или не искаха да знаят за Бран, беше най-важното — той беше невероятно добър. Когато Фрея го срещна, бе сигурна, че той е най-добрият човек, който изобщо може да съществува. Усети го веднага — добротата струеше от него като сияние около светулка. Показа го и начинът, по който се погрижи за нея, по смущението и по заекването му… а когато се съвзе достатъчно, й донесе и питие. После през цялата вечер остана с нея, предпазвайки я от всякакви неприятности.

И сега Бран — висок и тъмнокос, облечен в спортно сако, което не му стоеше много добре, бродеше сред поканените и приемаше пожеланията на гостите с обичайната си срамежлива усмивка. Той не можеше да се нарече очарователен, ерудиран или остроумен. Не можеше да бъде причислен и към светския елит, към който принадлежаха представители на знатните фамилии, които обичаха да карат предизвикателно италианските си коли последен модел по малките уличките на Норт Хемптън. В действителност, за толкова богат наследник Бран беше тромав, срамежлив и имаше прилика с „Талантливият Мистър Рипли“ 1 1 Талантливият Мистър Рипли (1999) — американски психотрилър, базиран върху книгата на Патриша Хайсмит. — изглеждаше аутсайдер, а не център на елитния кръг в Норт Хемптън.