Мелиса Круз - Синя кръв

Здесь есть возможность читать онлайн «Мелиса Круз - Синя кръв» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Софт Прес, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Синя кръв: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Синя кръв»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Скайлър ван Алън започва собствено разследване на убийствата на млади вампири в елитната манхатънска гимназия „Дюшен“. С помощта на своя най-добър приятел – Оливър, тя се отправя на пътешествие до Италия, където се надява да открие единствения човек, който може да й помогне: нейния дядо. В същото време в Ню Йорк започва подготовката на уникалния по рода си Бал на Четиристотинте – специално тържествено събитие, на което присъстват само най-богатите, влиятелни и, разбира се, нечовешки представители на висшето общество.
Купонът след бала на синьокръвния елит се очертава като най-якото парти за учениците − все пак е организирано от капризната и своенравна Мими Форс.
Но се оказва, че зад маските на неразпознаваемите гости се таи откровение, което завинаги ще промени вампирската съдба.
Погледнете през очите на ученици, които тепърва се осъзнават като вампири със синя кръв. Вкусете от блясъка на Манхатън и мрака на една хилядолетна тайна.

Синя кръв — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Синя кръв», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Мелиса де ла Круз

Маскарад

(книга 2 от "Синя кръв")

На моя брат Франсис де ла Круз,

верен съюзник и сродна душа.

И на моя съпруг Майк Джонстън,

без когото среброкръвните

нямаше да съществуват.

„До такава степен сме свикнали да носим маска пред другите, че накрая самите ние не сме наясно кое е истинското ни лице.”

- Франсоа дьо Ларошфуко

„… това, което съм, се превръща в нещо друго... Сянката е хвърлена...

- Баухаус. „Маска“

ГЛАВА 1

Гълъбите бяха превзели площад „Сан Марко“. Бяха стотици - дебели, сиви, тумбести - и тихо кълвяха трохи от сфолиателе и пане ува , които безгрижните туристи им хвърляха. Беше пладне, но слънцето се криеше зад облаците и градът изглеждаше мрачен и потиснат. Гондолите бяха завързани на кейовете, празни, с отпуснати гребла, в очакване на клиенти, които не бяха пристигнали. Беше отлив, както личеше от следите по фасадите на сградите, които бележеха по-високата линия на водата при прилив.

Скайлър ван Алън подпря лакти на паянтовата маса и положи глава в дланите си, така че брадичката й остана скрита в огромното поло. Тя беше вампир със синя кръв, последната издънка на рода Ван Алън - много изтъкната нюйоркска фамилия, чието влияние и благотворителна дейност бяха допринесли много за изграждането на днешен Манхатън. Преди години името Ван Алън беше синоним на сила, могъщество и влияние. Но това бе някога. Семейните богатства се бяха стопили и сега Скайлър броеше всеки цент, вместо да харчи безразборно. Черният й пуловер с поло яка, който стигаше до бедрата й, срязаният клин, грейката и захабените ботуши бяха като купени от магазин за дрехи втора употреба.

Всяко друго момиче би изглеждало като клошарка в подобно облекло, но Скайлър приличаше на кралска особа в него -- то само подчертаваше нежните й черти. Бялата й кожа, дълбоко разположените й небесносини очи и буйната й синьо-черна коса я правеха поразително, невъзможно красива. Притежаваше умопомрачителна усмивка, макар точно тази сутрин шансът тя да се появи бе много малък.

- Хайде, дай го малко по-ведро - каза Оливър Хазард-Пери и отпи от еспресото. - Каквото и да стане или пък да не стане, все пак сме на нещо като почивка. А и градът е невероятен, нали? Признай, че да се размотаваш из Венеция е сто пъти по-яко, отколкото да висиш в кабинета по химия.

Оливър, най-добрият приятел на Скайлър още от детството, беше висок и слаб младеж с небрежно спусната коса и топли лешникови очи. Той беше неин довереник, съучастник в делото, с което се беше заела, и, както бе научила едва наскоро, неин помощник - традиционен асистент на вампира, нещо като високопоставен служител. С негова помощ успяха да стигнат от Ню Йорк до Венеция за много кратко време, след като Оливър убеди баща си да го придружат по време на командировката му в Европа.

Въпреки ободрителните думи Скайлър остана намръщена. Беше последният им ден във Венеция, а все още не бяха открили нищо. Утре щяха да се върнат в Ню Йорк с празни ръце. Пътуването щеше да бъде пълен провал.

Тя започна да отлепя внимателно етикета на минералната си вода „Сан Пелегрино“, като гледаше да не го скъса. Не й се искаше да се предава толкова лесно.

Преди около два месеца баба й Корделия ван Алън беше нападната от среброкръвен - смъртен враг на вампирите. От нея Скайлър научи, че както вампирите, така и среброкръвните са паднали ангели, обречени да прекарат вечния си живот на Земята. Но за разлика от синьокръвните среброкръвните се бяха заклели във вярност на прокудения небесен принц Луцифер и бяха отказали да спазват Кодекса - набор от правила, за които вампирите таяха надежда, че ще им помогнат да се върнат в Рая.

Корделия беше официалният настойник на Скайлър. Девойката не познаваше родителите си. Баща й беше починал още преди да се роди, а майка й изпаднала в кома малко след раждането. През цялото си детство Корделия бе сдържана и дистанцирана с нея, но беше единственото семейство, което Скайлър някога бе имала, и за добро или зло момичето я бе обикнало.

- Беше сигурна, че той ще е тук - заяви Скайлър, докато хвърляше трохи на насъбралите се под масата й гълъби.

Повтаряше го, откакто пристигнаха във Венеция. Нападателят рани Корделия смъртоносно, но преди да напусне тялото си (синьокръвните се прераждаха непрекъснато), тя бе обяснила на Скайлър колко е важно да намери изчезналия си дядо Лорънс ван Алън, за когото се смяташе, че е открил начин да победи среброкръвните. С последния си дъх Корделия й каза да отиде във Венеция и да претърси улиците и каналите на града в опит да го намери.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Синя кръв»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Синя кръв» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Синя кръв»

Обсуждение, отзывы о книге «Синя кръв» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x