Трейси Козънс: Синя кръв

— КАКВО искаш да направя за принц Ранд? — Усмивката на Никол Олдридж замръзна, докато се взираше с изумление в чичо си.

Сега, след като бе произнесъл на глас необикновеното си предложение, чичо Филип се отпусна, на стола до бюрото срещу нея. Подпря бастунчето си на стената и положи отново старомодното бомбе на коленете си.

— Скъпа Никол, ти си идеалният човек, който може да помогне на принца да си намери подходяща жена. Ще услужиш на родината си в момент на голяма нужда.

Направи го да прозвучи така, сякаш искаше от нея да се вдигне с оръжие в ръка за Каледония. Според вътрешни хора от двореца кралят и кралицата бяха разстроени до степен да обявят война. Единственият им наследник, вече на тридесет и шест години, все още не се бе оженил.

Лорд Филип Олдридж огледа с подчертано внимание разхвърляния офис на Никол на Десето авеню. Стените бяха украсени с оградени в рамка титулни страници на минали броеве от «Аристократи», като всяка една илюстрираше най-важните статии, които бе написала за списанието. На не една от тях можеше да се види принц Ранд.

Никол знаеше, че чичо Филип не одобрява решението й да преследва кариера. Калдонийците се гордееха със своите старомодни ценности и с това, че стояха на една крачка зад останалата част от света. Без съмнение чичо й смяташе, че тя би трябвало да се омъжи и да се установи в Каледония — и да се заеме щастливо с уреждането на собствен дом.

Вместо това, тя не само бе напуснала родината си, а и живееше в шумния и припрян Ню Йорк. И което беше още по-лошо — работеше за списание, което печелеше, като излагаше на показ личния живот на високопоставени особи, като например кралското семейство Холингсуърт от Каледония.

Чичо Филип размаха пълничката си ръка.

— И, разбира се, при тази извънредна ситуация би могла да намериш начин да напуснеш това… това…

— Нарича се списание, чичо — отбеляза сухо Никол. — «Аристократи» е високоуважавано издание, а не някакво незначително жълто вестниче. Аз дори спечелих няколко награди за мои статии.

Чичо Филип поглади периферията на бомбето си.

— Да, твоята отдаденост на работата бе една от причините, поради които те предложих за тази задача, скъпа. А и си запозната с навиците на богатите и знатните. Познаваш лично много от тях, включително подходящи за брак дами, нали?

Никол взе един молив от бюрото си и започна да си играе с него.

— Е, да, интервюирала съм доста от тях през годините, за да напиша очерците си. Но ти ме молиш да стана сватовница! Нямам никакъв опит в тая област. Никога дори не съм била омъжена, тъй че как можеш да очакваш от мен…

Чичо Филип повдигна гъстите си сиви вежди.

— Не искам от тебе да се превръщаш в сватовница в традиционния смисъл на думата, скъпа. А просто да станеш — каква беше тази дума, толкова популярна сега в Америка — консултант. Да, консултант — това каза и принцът. Твоята задача ще бъде да намериш идеалната съпруга на принц Рандал Холингсуърт. Когато това бъде свършено, можеш да се завърнеш към списанийцето си.

Никол се наежи при тези думи на чичо си, които издаваха ограничените му възгледи по отношение на живота й. Той не беше толкова безцелен. В края на краищата тя наистина помагаше на хората да задоволят любопитството си относно това как живеят знатните личности.

Освен това, да се опиташ да намериш идеалната жена за принц Рандал… Такава жена не съществуваше. Всеки, който разполагаше с поне малко вътрешна информация, знаеше, че принц Рандал цени свободата си — особено що се отнася до жените. Почти всеки месец «Аристократи» показваше негови снимки с някоя добре загоряла красавица, увиснала на ръката му — и никога една и съща жена два пъти подред.

— А какво смята принцът за този план? — попита Никол, като почукваше ритмично с молива по бюрото.

— Съвсем кратко казано — това беше негова идея.

— Негова идея?

Тази новина беше истинска сензация. Никол вече можеше да си представи заглавието на корицата:

Този път, вместо да се заеме с написването на историята обаче, тя щеше да действа отвътре и да й помогне да стане реалност. Щеше да помогне при определяне бъдещето на страната си. Тази мисъл събуди спомени и чувства, които дълго време се опитваше да изтласка от съзнанието си.

Тя се разсея и моливът се изплъзна от ръцете й. Започна да се търкаля към ръба на бюрото. Хвана го и го пусна в чекмеджето, след това се застави да сложи спокойно ръцете си върху попивателната.